Това е публикация, както за блогъри като мен, които понякога буквално „забиват“ и не знаят за какво да пишат, изморяват се от постоянното занимаване на съзнанието си с това да споделят полезни и интересни неща, както и за всички хора, които по една или друга причина губят своята муза и приемат ежедневието си от сива и скучна перспектива.
1. Хобито е пожелателно, не задължително
Ако правим нещо, само защото трябва, без да имаме желание, то - то няма как да ни донесе удоволствие. А вдъхновението да правим нещата, които обичаме, идва тогава, когато имаме желание. Ако сме превърнали хобито си в професия – добре, но ако го правим между другото, с цел да се откъсваме от работната си среда и с цел да отдаваме времето си на неща, които ни привличат и вълнуват, то задължителен елемент, според мен не е нужно да има.
Например, създадох рубриката „Здравей, ПОНЕДЕЛНИК“ с ясната идея, че за всяко начало на седмицата трябва да съм готова с вдъхновен текст, който освен да е истинен и полезен, и да съдържа в себе си заряд, който да те кара да се усмихнеш и замислен колко благословен човек си имено в понеделник. Е, познайте какво- няколко седмици подред имах какво да кажа! (и днес – докато пиша в петък, същоJ) Но един уикенд, с наближаването на понеделника, просто нямаше какво да напиша. Стоя зад думите си, че обичам този ден – но не и зад това всеки понеделник да мога да вдъхновя някого. Този – може и да успея, но за следващия – може и да пропусна. Защото, когато и „понеделника“ стане задължителен, няма как вече да е вълнуващ!
Така, че – нека да се грижим за хобито си и да го оставяме да ни храни с вдъхновение, но да не позволяваме то да стане част от нещата, които „трябва да се свършат“.
2. Да се оглеждаме в доброто у хората, вместо да се вторачваме в лошотията
Е, трудничко е, знам. Но с общи усилия, нещата се получават.
Понякога в ежедневието се налага да общуваме с хора, които се оплакват, клюкарстват, лицемерят, които ни напрягат и са способни да изпият творческата ни енергия, само с присъствието си. Тогава – единственото според мен разумно решение е да се отдръпнем и да се огледаме в хора, които ни вдъхновяват. Има много прекрасни хора, които помагат от сърце, правят добрини, творят и допринасят за това да живеем в по-добър свят. Има хора, които с примера си се превръщат в муза, които те карат да погледнеш на нещата от светлата им страна и да осъзнаеш, че твоят избор е наистина важен.
В социалните онлайн мрежи често може както да се натоварим с негативизъм, така и да се вдъхновим. Когато усетя, че първото започва да взима превес, си давам почивка и буквално се изключвам от част от виртуалния свят. Така стигаме и до следващата стъпка.
3. Да си дадем почивка от социалните медии
Или поне от тези, които взимат най-много от времето и енергията ни. Честото скролване надолу по екрана на телефона, според мен краде от творческата ни сила. Съществува граница между търсенето на вдъхновение от нечии пример и уж невинното любопитство, което когато се засили се превръща в клюкарщина. Така не ставаме градивни, а напротив – зацикляме. Вместо да прекараме един час в някоя мрежа, мислейки си, че така си почиваме – да видим кой каква снимка е качил и къде бил, може да свършим нещо полезно за вдъхновението и развитието си, нали? Например, да почетем, да се разходим и най-важното- да прекараме време с близките си. Така стигаме и до последните (за сега) две неща.
4. Да излизаме навън – да се разхождаме, дори и да нямаме компания.
Разхождайки се на свеж въздух, кръвта ни започва да се движи по-бързо и изпълнена с повече кислород достига до всяка част на тялото ни, което освен,че води до редица ползи за здравето ни, допринася и за доброто настроение, което ни пази от депресивни мисли.
5.Да говорим с близките си за проблемите си
Може би точно те ще ни дадат съвет как си върнем музата или ще ни заведат на място, на което ще се изпълним с нови сили за творчество. А на кого, освен на хората, на които имаме най-много доверие може да споделим, когато имаме някакви притеснения или сме без настроение.
Желая ви вдъхновен ден🐞
Жани