Ревю:С вкус на прясна лимонада, Мамен Санчес


Книга: "С вкус на прясна лимонада"
Автор: Мамен Санчес
Издателство в България: Хермес
Страници: 302
Корична цена: 14.95 лв.
Аз съм човек, който или ще крещи и ръкопляска от радостна еуфория, или ще се отдаде с дни на тиха и спокойна меланхолия. Не тъга. А мир, когато не ми се говори. Мир на душата. Спокойствие, което ме води по течението. Тихо наблюдение, което се "нарушава" единствено от детския смях, чуруликанията на птичките, плисъкът на вълните или звукът от съвсем слабото радио в съседната стая. "С дъх на прясна лимонада" притежава всичко от моята меланхолия и ето за това ми стана любима. Не тъга. А отделен от другите свят, в който се чува само собственото и това на любимите същества дишане. "С дъх на прясна лимонада" обрисува моето вярване, че никой не може да се докосне до твоята истина. Както ти я виждаш. Твоето си възприятие.
И колкото хора има навън. Толкова различни филми ще се играят. Толкова псевдо-истини ще се родят.
Така, журналистката Клара се опитва да разбере историята на Грета Бувиер - дама, живяла в друга епоха. Епоха застинала във времето. И каквото и да се каже. Няма да има значение. Нищо няма да се промени. Освен, може би колективната представа. А хората ще говорят винаги повече отколкото знаят. И винаги ще си мислят, че знаят много...
За Грета Бувиер се знае малко, а се коментира много. Историята на живота й се пренаписва от всеки докоснал се и до най-мъничка частичка от него. А обърканата Клара се опитва да различи истината от измислицата. А с нея и читателят.
Каквото и да е вярно, обаче, най-вярно от всичко си остава, че човек винаги действа от позицията на минал опит и преживявания.
И всеки път, когато човек е изправен пред някакво решение, той се изправя и пред самия себе си.
...
Стр. 86
" Току-що бе забелязала, че в Ню Йорк вали лимонада и ароматът на лимонови цветчета бавно се разпростира до Парк Авеню под формата на жълто въздушно течение."
Стр.214
"Виждаш ли, Кларита? Като йо-йо си. Аз те тласкам и ти се издигаш. Разтварям ръка и ти падаш."
Стр.215
" - Защото Габриел Инестроса е единственият мъж на земята, способен да направи с мен каквото си поиска. Той е като кукловод, а аз - негова марионетка, която се движи нагоре-надолу, подскача и пада, смее се и плаче по негова воля, винаги висяща на същата връв, колкото и време да минава и колкото и океани да ни делят."
Стр.297
" - И там, изправена, с вечната гардения на ревера и стъпките си на ранена гълъбица, щеше да царува великата Грета Бувиер със сребърната коса. Тиха, много тиха. С вдигната глава, изпълнена с достойнство, и горда, както само една светска дама умее да посреща бурите в живота. Със съзнанието, че няма вятър, колкото и силен да е той, способен да изтръгне корените й от земята."

Коментари