Пропускане към основното съдържание

Теми за женското начало, вдъхновени от Моника Василева

С Моника Василева се запознах през пролетта на 2015 г. Но това е на живо, а всъщност две години по-рано. Винаги съм смятала, че дори да не се познават, читателят и писателят създават помежду си невидима връзка. Предават се думи с някакво послание. Възприемат се, осмислят се и вдъхновяват. Често нещо, което е прочетено отдавна все едно "изкача" в ума ти в точния момент и осъзнаваш, че се е превърнало в част от твоята истина. От твоя светоглед.
Или пък четеш и се удивляваш как някой живее някъде там с подобни на твоите мисли, с много близко до твоето вдъхновение. Четеш и искаш да се сприятелиш с автора, защото усещаш, че това, което ти предава чрез страниците е толкова твое, че все едно ти си го писал.
Е, не съм писала прекрасните книги, за които ще говоря, но ги усещам точно като за мен.
А ето и първата ми "среща" с безкрайно чаровната им авторка Моника Василева.
С моя мъж разглеждахме в един магазин за бяла и черна техника. Докато той се беше отплеснал по неговите си неща, аз видях рафтове с книги и се насочих към тях. Имаше различни - романи, криминалета, готварски, съвети за отглеждане на деца....и ето, че ми "хвана" погледа една чудна червена корица с цветя и пеперуди и недвусмислено заглавие "Дневник на необикновената жена". И още по-хубаво - писателката е българка. Толкова ненамясто сред останалите книги ми изглеждаше, че я грабнах без да я разлистя и да чета гърба й за какво става въпрос. Знаех, че аз съм необикновена жена с голям късмет. Знаех, че този "Дневник..." е и мой, защото усетих, че някой там като мен знае също, че животът е вдъхновение и от теб зависи да го напълниш с радост.
Книгата е разделена тематично на дванайсет части според месеците в годината. Беше още началото, когато я купих - може би март. Четях всеки ден. Най-вече навън. Вдишвах и осъзнавах своята женска сила. Изчетох я цялата бавно и анализиращо собствените си възприятия. От тогава насам се връщам към нея постоянно за възраждащо вдъхновение.Понякога дори само мислено. Защото знам, че има моменти, в които едно леко напомняне е способно да сътвори в теб цял един свят на открития. Тази книга не я давам, ако някой ми я поиска да я прочете. Не, държа я близо до мен. За това пък му подарявам нов екземпляр. Моята е с прегънати корици, листчета за отбелязване и пожълтели страници. Моята си книга:)
Свързах се с Моника чрез фейсбук, започнахме от време на време да обменяме идеи за усещанията си към красотата на живота. Срещнахме се на живо на представянето на книгата й "Когато Ина срещна Ян". Там образа, изграден във въображението ми от книгите и публикациите й се затвърди в мен. Моника е прекрасна. От нея струи щастие, чар и женственост. Вярвам, че пътищата ни ще ни срещат. Тогава, когато е нужно. А междувременно аз започнах да се интересувам все повече от теми за женското начало и се сетих за нея, която не спира да вдъхновява мен и безбройните читателки на нейните книги. Моника Василева е автор на "Подари си желаното тяло", "Дневник на необикновената жена" и "Когато Ина срещна Ян". С нейно разрешение, отварям теми в блога си, които ще застъпват вдъхновения имено от "Дневник на необикновената жена" и "Когато Ина срещна Ян".
"Подари си желаното тяло" все още не съм чела. И то, защото си имам точно тялото, което искам, но съм сигурна, че книгата има ценна информация за хора, които търсят съвети как да живеят в хармония със себе си.
Благодаря, Моника!

Коментари

  1. Прекрасни сте и двете с Моника:) Интересна история на запознанството ви.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…

Чудни зеленчуково-гъбени кюфтенца

Уникални! Мнооооого вкусни и лесни!
За 10 -на кюфтенца са ви нужни:
- 2 големи картофа;
- 2 големи моркова;
- 2 шепи гъби. ИЗползвах шиитаке. Много ми харесват и в момента се продават на добра цена в Лидл.
- 4 разбити яйца;
- 3 супени лъжици царевично брашно;
- сол на вкус;
- олио за намазване.

Настъргвате картофите, морковите и гъбите на ренде или в кухненски робот. Отцеждате от водата. Добавяте яйцата, брашното и овкусявате. Разбърквате добре. Застелете с хартия за печене тавичка. Намаслете с олио. Оформете кюфтенца и печете в предварително загрята фурна на 180 °, до зачервяване.

Любима рецепта♡♡♡
Жани