За различните или как промяната се извършва първо вътре

Тази сутрин се събудих с огромно вдъхновение да пиша! Толкова много мисли ме връхлетяха накуп, че незнам дали ще успея да ги запиша всички навреме, преди да са отлетели:)
Днес ще пиша за различията и за това как често забравяме, че всички изповядваме различни истини. И не, няма да осъждам никого, просто отбелязвам нещо, което смятам, че ако започнем всички да ги приемаме на едно по-дълбоко ниво, ще ни бъде по-лесно да общуваме и ще живеем в един по-добър свят.
Имам чувството, че откакто свят светува, хората се делят. Някак си обществото инстинктивно се опитва да избута от себе си всяко различие, за да не се доведе системата до дисбаланс. Че по този начин се саморегулира. Че ако различията бъдат стъпквани в зародиш, ще бъде възпрепятствана всяка потенциална революция.
Сега най-актуално е хората да се делят на това какво ядат. Дълго време се опитвах и аз самата да се придържам към определена група. Три поредни години имах по два три месеца вегетариански периоди. Две от тях бързах да се причисля към вегетарианците.След непредолимо желание да ям месо и след трети постен период, разбрах, че ми е нужно просто да следвам тялото си. Сега съм в "палео" период, но не се числя към никоя група. В момента живея с убеждението, че млечни продукти не са необходими на възрастните индивиди, но дали ще смятам така утре...кой знае. Мисълта ми е, че се променям постоянно. Трансформации, осъзнаване, учене, преосмисляне...И в този ред на мисли, ми е много неприятно това, че хората постоянно все се "ядат" за нещо. Вегани срещу месоядни, месоядни срещу вегани, суровоядци срещу всеядни...кому е нужно това!? За кого става по-добре, когато непрекъснато се караме и обръщаме внимание на различията си, които само ни разделят. Не е ли по-добро да обръщаме внимание на нещата, които ни събират. Самата аз съм се заяждала на различни теми в миналото, но от известно време осъзнах, че това само ме изморява и състарява. Опитът ме научи.
Да, има хора, с които не намирам общ език, но това не означава да ги нападам, нали! Всеки с своята истина!

По принцип избягвам тълпите и шумни компании. Често предпочитам собствената си компания пред това да бъда с някого просто, за да не съм сама. Но това не означава, че останалите хора за мен са лоши. Напротив, най-лесно е да кажеш, че онзи там е глупак. Аз винаги съм живяла със своите различия сред различни хора. Често неразбрана, докато не срещнах Любовта си преди тринайсет години. От тогава моите различни мисли са си у дома:)
От време на време обаче негодуванието ми срещу различното се събужда все пак ( I'm only human after all:) Почвам да мърморя, да обяснявам кое е правилно за света и кое не....Знаете ли, когато станах мама, докато приспивах децата си, медитирах върху това да приспивам и егото си. Писала съм някъде по архивите...та, представях си го като едно мъничко човече, на което му е нужна много любов, за да може да се чувства сигурно и да заспи спокойно. Поотраснаха децата и аз започнах все по-рядко да приспивам малкото човече. Обаче, с годините, взе че и то порасна и сега е по-трудно да го накарам да си легне:):):) А както съм майка на децата си, така съм и майка на всичките си мисли и убеждения и следва да се грижа за тях, да не допускам да изгубят светлината си.
И понеже, то човечето си големее и се равива, аз се възмущавам на хората, че хранят децата си с боклуци, давам съвети наляво и надясно, а не се усещам, че промяната винаги първо се извършва на вътрешно ниво. Едва след като бъде осъзната на едно по-дълбоко ниво, човек започва да пренастройва своя ум към новото и промяната започва да се проявява отвън. Темата за промяна ми е много любима.Скоро видях един колаж, на който пишеше, че когато започнеш да тренираш, на теб ти трябват четири седмици, за да видиш промяната,осем седмици, за да я видят семейството и приятлите и цели дванайсет на останалата част от света. Така, че да не се отчайваш!
Напоследък започнах да чистя от себе си и на материално и на мисловно равнище много неща, което предвещава, че в живота ми е време да пусна нещо ново. Новото се ражда във всеки един момент. Не желая да живея в конфликти. Всеки човек е различен. Има различия, които за някого са трудни за преглъщане (вкл.и за мен). Хубаво е, обаче при досег с такива, да си задаваме въпроси, да се запитваме от къде идва това негодувание. Може би от остарели и наслагани един върху друг модели, може би от чужди мисли в нашите глави, може би от страх...Кой всъщност е модела, който следваме и от къде разбираме как е редно да се държим? Кой, ако не вътрешния ни глас е най-големият ни авторитет?
И всички поредни модерни течения до колко се възприемат от отделния човек като нещо негово, а не ги следва, защото така правят масите? Включително и отхвърлянето.
.....
темата остава отворена

Жани

Коментари

  1. Харесват ми тези твои изблици на писане сутрин:)
    При мен обикновено се раждат вечер:))
    Добре ти се е получило, все едно съм го писала аз, така ми допадна.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти е допаднала публикацията ми, Веси:)
      Хубав ден!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации