Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2016

Благодарствена молитва

Не зная в какво вярвате, не зная и кой е вашият Бог и кои са вашите ангели. За мен Господ е навсякъде и във всичко, но най-вече в нас самите. Вярвам в максимата "Каквото повикало, такова се обадило" и за това твърдо вярвам и в силата на мисълта. Много обичам да благодаря. Благодаря постоянно и за всичко. Чак понякога на хората им става неудобно. Защото не знаят какво влагам в моите благодарности. А те са от сърце. И знам, че съдържат в себе си много силен пожителен заряд. Благо-Даря! Само как звучи! Да ти даря благо!
Ти правиш нещо добро за мен и аз ти дарявам благо! Българският език е прекрасен!
И така, аз благодаря за всичко, което имам и което нямам, за всичко, което знам и незнам. Всичко, което ми е нужно, аз го получавам и аз благодаря за това.
Много често чувам около себе си как колегите се жалват, че са на работа, как не им се работи и искат да е петък. Не се замислят, че ако нямат работа, няма да имат заплата, а оттам и възможности за поддържане на стандарт...Забрав…

Неделни мисли преди август:)

Ей така днес си мисля как юли ми даде много уроци, как юли ми напомни за пореден път, че за да даваш най-доброто и за да се зареждаш, първо трябва да чистиш от себе си всички мисли, които не са твои или те карат да потъваш, да  разбереш кога действаш от името на своето его, кога пропускаш същественото и наистина ли виждаш в дълбочина нещата, а не си правиш илюзии...
Юли ми напомни и че Животът е пълен с възможности и само трябва да си го помисля и те се материализират. Да, силата на мисълта е феноменална! Само трябва вяра! И не се интересувам дали хората ще приемат за истинни моите идеи, важното е никога да не следвам модели, които не са мои! (не че мога)
От утре настъпва моят месец,а аз ще продължа да работя за моите мечти. Ще продължа да живея с Любов, защото знам, че това е Пътят!
Прекрасен да е Август♡

Йога практики в малкия град

Йога практики в малкия град

Преди известно време, моя близка приятелка ме запозна с една прекрасна дама, с която ни свързва любовта към йогата, себепознанието, женски практики за релаксация и майчинството.Започнахме да си споделяме своя опит и ей така спонтанно се организирахме да правим йога заедно на открито. На нашите практики са добре дошли хора, които чувстват, че йога е или може да бъде част от техния живот. Най-подходящо, обаче според мен е да се присъединят жени с малки деца. Какво по-хубаво малчуганите да тичат, играят, рисуват и да научат някоя и друга асана, докато щастливи майки релаксират умовете си и укрепват телата си.
Тук, в Козлодуй, имаме спокойствие, зеленина и повече свободно време (в сравнение с големите градове), които благоприятстват възможността да се практикува йога и медитация на открито. Още докато бях в София си мислих колко хубаво и удобно ще е, ако се събираме приятели да правим йога в малкия град, като по този начин отделяме време за себе си От няколко п…

Всички хора сме сами в своята истина...

Всички хора сме сами в своята истина. Дори и да вярваме в еднакви неща, вярванията ни се пречупват през индивидуалните ни призми на нашия начин на мислене.  Обидата я възприемаме като обида, защото така решаваме ние. Всеки сам със себе си прави споразумение какъв да е света за него.
"Не приемайте нищо лично", са казали толтеките. И наистина, върха на егоцентризма е, когато си мислим, че мислите и действията на някой се ръководят от нас. Не, ръководят се от неговата си истина, неговото си възприятие за света. Жани

Следвайте ме в Инстаграм:)

Здравейте, в сряда:)
Давам ви линк към профила си в Инстаграм - https://www.instagram.com/janipetrova/ Това е любимото ми приложение!
Харесвам го повече от Фейсбук и напоследък, когато публикувам снимки, първо ги пускам там. Невинаги ги "гримирам" и слагам хаштаг #безфтър на тези, които са без ефект. Вдъхновявам се ежедневно от различни неща. Не харесвам еднообразието. Ще се радвам да ме "последвате" и да се запозная и с вашите профили в Инстаграм. Усмихнат ден!
Жани

Като не си почиваме, се разболяваме

Днес си мисля как често забравяме да си дадем почивка. Понякога просто се унасяме в ежедневните си задачи, а е нужно да поспираме, да си поемем дълбоко въздух и да си починем. Просто да стоим и да дишаме. Само това да правим. Аз обичам да работя, но знам и че незнам кога да спра. Наскоро си помислих, че са ми нужни ден-два отдих. Първи сигнал на тялото ми, чи съм преуморена....Ама не активен. Активният си го давам. Събота, неделя -плуване, слънце, емоции. Напоследък имам нови идеи и тяхното развитие се нуждае от моята енергия. Та, малко след като тялото ми даде сигнал, че нещо не е наред, а аз го игнорирах, вдигнах 39 градуса, както си плувах, изведнъж се почувствах така все едно не мога да плувам. Сили - никакви. И така два дни. И познайте - предадох го и на малките. Все пак си взех почивка, ама нужно ли беше да е по трудния път?
Какъв е изводът - преумора, организмът отслабва, разболяваме се, предаваме болестта на децата си. Така е като не слушаме телата си. А те винаги знаят какво…