Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Април, 2016
...на плажа♡

Бонбони с шоколадова глазура на клечка

Ей така, за да се чувстваме като на лунапарк:)  Бонбони на клечка:) С шоколадова глазура.
Какво ви трябва: - 400 гр.бисквити; - 250 гр.маскарпоне;

- 200 гр.шоколад за готвене; - 2 супени лъжици олио; - филирани бадеми, смлени ядки и/или захарна декорация по желание.
Първо: в кухненски робот смилате бисквитите. Добавяте маскарпонето и обърквате добре. Оставяте сместта за 30 мин. в хладилник.
Второ: след като се охлади, оформяте от сместта топчета колкото орех и слагате на всяко по една клечка.
Трето: на слаб огън разстопявате шоколада заедно с олиото и го обърквате. Всеки бонбон го овалвате в шоколадовата глазура и поръсвате с ядките и/ или захарната декорация.
Преди да се хапнат е добре да изчакате да изстинат, а най-добре и да постоят в хладилник.
Хубав ден:)

Ревю: "С вкус на прясна лимонада", Мамен Санчес

Книга: "С вкус на прясна лимонада"
Автор: Мамен Санчес
Издателство в България: Хермес
Страници: 302
Корична цена: 14.95 лв. Аз съм човек, който или ще крещи и ръкопляска от радостна еуфория, или ще се отдаде с дни на тиха и спокойна меланхолия. Не тъга. А мир, когато не ми се говори. Мир на душата. Спокойствие, което ме води по течението. Тихо наблюдение, което се "нарушава" единствено от детския смях, чуруликанията на птичките, плисъкът на вълните или звукът от съвсем слабото радио в съседната стая. "С дъх на прясна лимонада" притежава всичко от моята меланхолия и ето за това ми стана любима. Не тъга. А отделен от другите свят, в който се чува само собственото и това на любимите същества дишане. "С дъх на прясна лимонада" обрисува моето вярване, че никой не може да се докосне до твоята истина. Както ти я виждаш. Твоето си възприятие.
И колкото хора има навън. Толкова различни филми ще се играят. Толкова псевдо-истини ще се родят.
Така, журнал…

Просто е....Радост е....

Рано през април в малкия град За първи път дойдох преди девет години...малко след Рождество. Нямаше ги големите тържествени светлини. Дунава беше скован. Мрачно, но пък толкова влюбено в сърцето...♡
След това дойдох през април и тогава разбрах колко различна може да е пролетта през очите на малкия град. Гугутките ги има. Липите замирисват. Хората са навън. Чуват се безброй птичи песни и само от време на време звука от някой автомобил. А вечерите са като на курорт. Разходки. Капанчета. Дечицата се смеят и тичат наоколо.
В малкия град ги няма светлините и украсите на моловете, но пък имаме толкова красиви изгреви и залези....
Просто е...
Радост е....