"Бриджет Джоунс:луда по онова момче"




"Ала господин Уолъкър беше спрял да пее и само ме гледаше. Гледах го и аз с оплескано от размазана спирала лице и палто с лекета от горещ шоколад. И тогава господин Уолъкър се усмихна -съвсем лека и невероятно блага усмивка на пълно разбиране - над главите на момчетата, които бе обучил да пеят "Някога на цар Давид в града". И вече знаех, че обичам господин Уолъкър."
Това за мен е Цитатът от третата книга за щуравата Бриджет Джоунс. Книгата, която единственото общо нещо, което има с филма,е името на главната героиня.
А иначе - Бриджет е прекрасна както винаги:) Разпиляна, весела, добродушна и вече чудесна майка☺

Приятно четене!
Жани

Коментари