Завръщане към себе си: какво е йога за мен


...не ми се случва за първи път. Приемала съм и преди чужди убеждения като свои. Прекрасно е чувството, когато се завърнеш към себе си...когато осъзнаеш какво те кара да се чувстваш комфортно, какво те кара да се чувстваш у дома си, при себе си.
Така стана и с йогата.
С йога се занимавам от деветнайсет годишна, в момента съм на трийсет. Последните две години - по-активно. Ще си кажете - уау, повече от десет години - сигурно стои на главата си по цял ден и то в поза лотос! Да, ама не! Лотоса го мога, но да стоя на главата си...едва ли ще ми се случи. Открих йогата в интересен за мен момент. Нямала съм видими здравословни проблеми, имах обаче неспокойствие в душата и се нуждаех от мир със себе си, за да мога да съм в мир и с околните. Сестра ми беше купила "Светлина върху йога" на Айенгар. Започнах да я чета и да практикувам. До ден днешен, това за мен е Книгата. Не изповядвам философията, но открих много нужни за мен неща. Обичам спокойствието и тишината на ума. Това ми дава практиката - тишина на ума, обръщане към себе си. Омиротворение. Докато правя йога, прощавам. На себе си и на света. Почивам си. За това предпочитам да правя практиката си, когато денят е към своя край, а не сутрин.(освен, ако не съм на морския бряг)
А в последните няколко месеца бях започнала да се съзтезавам и сравнявам с "постиженията" в йогасаните на другите. Йога не е съзтезание. Не е и постижения.
Йога е лично пътуване. За всеки различно. За мен е уединение. За това не ходя по групови занятия. За мен е лично преживяване.
Разбира се, йогата за мен е и здраве и все пак за това се старая да популяризирам позитивното й въздействие върху душата и тялото,и подготвям и публикации за нейните ползи.
Нямам никаква представа къде ще ме отведе Животът и до къде ще стигна с йогата. Тя е част от моето Аз, но по моя си начин.
Тялото и душата ми се чувстват прекрасно, щом практикувам,резонирайки на собствените ми нужди. В последните няколко месеца със започване на всяка практика, си поставях цел къде ще ме отведе. И ако не изпълнех тази цел, бях разочарована от себе си. Мислех си - как тя/той го може, а аз не!? Това е абсурдно! Осъзнах го и се почувствах лека. Успокоих дишането си, успокоих ума си. И започнах практиката си както преди - без очаквания, без поставени цели. И дори и най-сложната йогасана, която изпълнавам да си остане мост с повдигнат крак,аз ще бъда щастлива,щом вървя по Пътя си. Завръщайки се към себе си. У дома. Само мене си и моите нужди и желания. А докъде ще ме доведат - нямам идея☺

Спокойна вечер...♡
Жани

Коментари