Пропускане към основното съдържание

Завръщане към себе си: какво е йога за мен


...не ми се случва за първи път. Приемала съм и преди чужди убеждения като свои. Прекрасно е чувството, когато се завърнеш към себе си...когато осъзнаеш какво те кара да се чувстваш комфортно, какво те кара да се чувстваш у дома си, при себе си.
Така стана и с йогата.
С йога се занимавам от деветнайсет годишна, в момента съм на трийсет. Последните две години - по-активно. Ще си кажете - уау, повече от десет години - сигурно стои на главата си по цял ден и то в поза лотос! Да, ама не! Лотоса го мога, но да стоя на главата си...едва ли ще ми се случи. Открих йогата в интересен за мен момент. Нямала съм видими здравословни проблеми, имах обаче неспокойствие в душата и се нуждаех от мир със себе си, за да мога да съм в мир и с околните. Сестра ми беше купила "Светлина върху йога" на Айенгар. Започнах да я чета и да практикувам. До ден днешен, това за мен е Книгата. Не изповядвам философията, но открих много нужни за мен неща. Обичам спокойствието и тишината на ума. Това ми дава практиката - тишина на ума, обръщане към себе си. Омиротворение. Докато правя йога, прощавам. На себе си и на света. Почивам си. За това предпочитам да правя практиката си, когато денят е към своя край, а не сутрин.(освен, ако не съм на морския бряг)
А в последните няколко месеца бях започнала да се съзтезавам и сравнявам с "постиженията" в йогасаните на другите. Йога не е съзтезание. Не е и постижения.
Йога е лично пътуване. За всеки различно. За мен е уединение. За това не ходя по групови занятия. За мен е лично преживяване.
Разбира се, йогата за мен е и здраве и все пак за това се старая да популяризирам позитивното й въздействие върху душата и тялото,и подготвям и публикации за нейните ползи.
Нямам никаква представа къде ще ме отведе Животът и до къде ще стигна с йогата. Тя е част от моето Аз, но по моя си начин.
Тялото и душата ми се чувстват прекрасно, щом практикувам,резонирайки на собствените ми нужди. В последните няколко месеца със започване на всяка практика, си поставях цел къде ще ме отведе. И ако не изпълнех тази цел, бях разочарована от себе си. Мислех си - как тя/той го може, а аз не!? Това е абсурдно! Осъзнах го и се почувствах лека. Успокоих дишането си, успокоих ума си. И започнах практиката си както преди - без очаквания, без поставени цели. И дори и най-сложната йогасана, която изпълнавам да си остане мост с повдигнат крак,аз ще бъда щастлива,щом вървя по Пътя си. Завръщайки се към себе си. У дома. Само мене си и моите нужди и желания. А докъде ще ме доведат - нямам идея☺

Спокойна вечер...♡
Жани

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…