През есента не ме търсете...

През есента не ме търсете и не ми обяснявайте, че е мъдра и нужна. Красива, да...но по онзи тъжния начин. Есента ми е толкова неприятна, че дори зимата ми се вижда по-поносима...поне е бяла и има надежда, че ей сега ще дойде пролетта. Есента няма еуфория, за кратко е измамно топло и морето почва да се сърди.Есента била златна.Нося само сребро.
През есента предпочитам да не излизам много.Да не гледам как умират листата. Есента всичко остарява и не ми философствайте, че така трябва...
И все пак...две позитивни мисли, едната от най-вдъхновяващия според мен съвременен учен Хокинг "Докато има живот,има надежда!" и другата от любима песен "Ах, морето" - "Все по-студена е всяка вълна, ала надежда има една!"...
И така с чаша горещ чай (и чай пропих в тая есен) и поредната книжка, си чакам тихо да си дойде мойто време...(от февруари нататък;)
Жани

Коментари