Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2016

Благодарствена молитва

Не зная в какво вярвате, не зная и кой е вашият Бог и кои са вашите ангели. За мен Господ е навсякъде и във всичко, но най-вече в нас самите. Вярвам в максимата "Каквото повикало, такова се обадило" и за това твърдо вярвам и в силата на мисълта. Много обичам да благодаря. Благодаря постоянно и за всичко. Чак понякога на хората им става неудобно. Защото не знаят какво влагам в моите благодарности. А те са от сърце. И знам, че съдържат в себе си много силен пожителен заряд. Благо-Даря! Само как звучи! Да ти даря благо!
Ти правиш нещо добро за мен и аз ти дарявам благо! Българският език е прекрасен!
И така, аз благодаря за всичко, което имам и което нямам, за всичко, което знам и незнам. Всичко, което ми е нужно, аз го получавам и аз благодаря за това.
Много често чувам около себе си как колегите се жалват, че са на работа, как не им се работи и искат да е петък. Не се замислят, че ако нямат работа, няма да имат заплата, а оттам и възможности за поддържане на стандарт...Забрав…

Неделни мисли преди август:)

Ей така днес си мисля как юли ми даде много уроци, как юли ми напомни за пореден път, че за да даваш най-доброто и за да се зареждаш, първо трябва да чистиш от себе си всички мисли, които не са твои или те карат да потъваш, да  разбереш кога действаш от името на своето его, кога пропускаш същественото и наистина ли виждаш в дълбочина нещата, а не си правиш илюзии...
Юли ми напомни и че Животът е пълен с възможности и само трябва да си го помисля и те се материализират. Да, силата на мисълта е феноменална! Само трябва вяра! И не се интересувам дали хората ще приемат за истинни моите идеи, важното е никога да не следвам модели, които не са мои! (не че мога)
От утре настъпва моят месец,а аз ще продължа да работя за моите мечти. Ще продължа да живея с Любов, защото знам, че това е Пътят!
Прекрасен да е Август♡

Йога практики в малкия град

Йога практики в малкия град

Преди известно време, моя близка приятелка ме запозна с една прекрасна дама, с която ни свързва любовта към йогата, себепознанието, женски практики за релаксация и майчинството.Започнахме да си споделяме своя опит и ей така спонтанно се организирахме да правим йога заедно на открито. На нашите практики са добре дошли хора, които чувстват, че йога е или може да бъде част от техния живот. Най-подходящо, обаче според мен е да се присъединят жени с малки деца. Какво по-хубаво малчуганите да тичат, играят, рисуват и да научат някоя и друга асана, докато щастливи майки релаксират умовете си и укрепват телата си.
Тук, в Козлодуй, имаме спокойствие, зеленина и повече свободно време (в сравнение с големите градове), които благоприятстват възможността да се практикува йога и медитация на открито. Още докато бях в София си мислих колко хубаво и удобно ще е, ако се събираме приятели да правим йога в малкия град, като по този начин отделяме време за себе си От няколко п…

Всички хора сме сами в своята истина...

Всички хора сме сами в своята истина. Дори и да вярваме в еднакви неща, вярванията ни се пречупват през индивидуалните ни призми на нашия начин на мислене.  Обидата я възприемаме като обида, защото така решаваме ние. Всеки сам със себе си прави споразумение какъв да е света за него.
"Не приемайте нищо лично", са казали толтеките. И наистина, върха на егоцентризма е, когато си мислим, че мислите и действията на някой се ръководят от нас. Не, ръководят се от неговата си истина, неговото си възприятие за света. Жани

Като не си почиваме, се разболяваме

Днес си мисля как често забравяме да си дадем почивка. Понякога просто се унасяме в ежедневните си задачи, а е нужно да поспираме, да си поемем дълбоко въздух и да си починем. Просто да стоим и да дишаме. Само това да правим. Аз обичам да работя, но знам и че незнам кога да спра. Наскоро си помислих, че са ми нужни ден-два отдих. Първи сигнал на тялото ми, чи съм преуморена....Ама не активен. Активният си го давам. Събота, неделя -плуване, слънце, емоции. Напоследък имам нови идеи и тяхното развитие се нуждае от моята енергия. Та, малко след като тялото ми даде сигнал, че нещо не е наред, а аз го игнорирах, вдигнах 39 градуса, както си плувах, изведнъж се почувствах така все едно не мога да плувам. Сили - никакви. И така два дни. И познайте - предадох го и на малките. Все пак си взех почивка, ама нужно ли беше да е по трудния път?
Какъв е изводът - преумора, организмът отслабва, разболяваме се, предаваме болестта на децата си. Така е като не слушаме телата си. А те винаги знаят какво…