Мисли в края на юни...

Стоя си вкъщи, разсъждавам върху това каква хубава седмица имам, режа лук и се усещам на втората глава, че сълзи не ми текат. В момента, в който си го помислих, обаче ми залютя и очите ми се напълниха.Ей,така като не сме отдадени на момента и не се върши нещо с любов, а без желание, се образуват пречки. А аз много обичам работата да върви. И вярвам, че човек е отговорен за всичко, което му се случва. Че сам завихря около себе си всякакви сили, които или му помагат или го спъват по Пътя му. Че всичко е карма.
Та, днес настроението ми е много приповдигнато. Моята прекрасна приятелка ме запознава с прекрасни хора, пред мен се откриват нови възможности и мечтите ми започват отново да се разгръщат. Всяка по реда си.
Следвам Пътя си и знам, че всяка среща, всяка ситуация е предвидена много преди в мен да се зароди идеята за нея. Точно както преди година.
И съм вдъхновена. Много. С много идеи за развитие, с идеи за промени за по-добро.
Желая ви светлина!
Амин.

Коментари