Малкият град...

Снимката не е първо качество, но е важно това, което е уловила...
Малкият град. На прозореца лястовиче гнездо. Беше разрушено след една гръмотевична буря, но обитателите за два дни възстановиха щетите. А казват, че в разрушено гнездо птиците се не връщат...
Малкият град. Срещу спалнята ми река Дунав бавно си тече. От брега се чува крякането на жаби, а след още малко време, от отсрещния ще вият и чакали.
Работата ми приключи в четири. А след това следобедът го изживях бавно с цялата му прелест. Без да бързам. Сготвих. На два пъти. А и напазарувах. А освен това съм и майка, и съпруга, и жена. Имах време и за йога.
И сега имам време да пиша и да се наслаждавам на това, че съм тук и сега.
Времето. Най-ценният ресурс!
Благословени да сте!


Коментари

  1. Жани, в малкия град сякаш времето тече бавно...за разлика от големия, където инерцията те повлича, цял ден тичаш и време за нищо не остава, дори за сън...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар