Бонбони "Маршмелоу"

Маршмелоу е нещо, което отдавна исках да направя, но не събирах смелост. Напоследък обаче си припомням колко много обичам всъщност да творя вкусотии и че не бива да пренебрегвам хобитата си и всичко, което обичам да правя, слагайки на първо място задължения и времеяди. Казвам го, най- отговорно -  обичам Щастието! И то ме обича!
Едно е да готвиш по задължение, съвсем друго за удоволствие. Аз избрах удоволствието и за това всяка седмица опитвам нещо ново.
Така тази сутрин се събудих с непреодолимото желание да направя бонбони Маршмелоу. Тази седмица успях и да погледам любимата си кулинарка Филипа Гомеш, която ме вдъхнови още повече да експериментирам.
Преди да ви кажа рецептата и начина на приготовление, ще ви предупредя, че е нужно тъпрпение, много добро настроение и здрав и мощен кухненски робот. Не пробвайте да бъркате с миксер, освен ако не е свръх-модерен. Моят почти издъхна в опита си 10 минути да разбърква тежко и лепкащо тесто, което освен че увеличава обема си в процеса, и се сгъстява много бързо. Миксерът ми издържа 4 минути, след което замириса на прегоряло. Бързо се наложи да прехвърля сместта в робота, което нямаше да успея да направя без прекрасния си мъж. Всичко залепва. Засъхва. В един момент няма надежда. Но пък е тооооолкова забавно. Не се отказах. И се получи.
Какво друго ви трябва, ако искате да се впуснете в приключението Маршмелоу.
- тава и хартия за печене; олио за намазване;
- малка тенджерка за завиране на сместта;
- шпатула;
- ПУДРА ЗАХАР под ръка, която ще ви спаси да не залепнете и да оформите хубаво тестото.
Продукти:
- 250 мл.глюкоза;
- 400 гр.бяла захар;
- 1/4 ч.л. сол;
- 240 мл.хладка вода;
- 22 гр. желатин;
- 1 шушулка ванилия.
Първо изсипете в голяма купа (в която после ще разбърквате) 120 мл.вода и разтворете вътре желатина. Разбъркайте и оставете поне 15 минути.
В тенджера изсипете глюкозата, захарта, солта и останалото количество вода. Разбъркайте.
Включете котлона на най-висока степен, така че сместта да кипне. Ще започне да се избистря. Похлупете с капака и оставете да ври 3 минути, но малко намалете силата на котлона. ( тук е мястото да вметна, че сериозното сладкарство изисква да имам термометър за целта, вместо да гадая колко градуса е достигнала температурата на сместта ) Свалете от котлона и на мноооого бавна струйка започнете да прибавяте към разтворения вече желатин, като бъркате активно с миксера. Тук моят издъхна, както вече споменах и се наложи много бързо да се пресипе всичко в робота. Добре че, моят мъж ми помага в начинанията, защото имаше момент, в който буквално залепнах, докато пресипвах:) Та, нужно е да се бърка 10 минути, след които добавяте ванилията и продължавате да бъркате още 1/2 минута.
След което в предварително намазнена тавичка, застлана с хартия за печене, поръсена с пудра захар, изсипвате готовата смес и добре я разстилате. Ето тук ви трябва подръка пудра захар, която да поръсвате върху тестото, за да можете да го оформите.
Когато сте готови с тази не-лека задача, покривате тавата с чиста кърпа и оставяте на стайна температура 12 часа. Като мине това време, режете върху дъска с "напудрен" със захар нож. В рецептата, която следях пише, че в добре затворена кутия може да се съхраняват до 2 седмици. Не съм сигурна, че ще останат неизядени толкова време, обаче:)
Е това е! Не съм се радвала така за някакъв успех в кухнята, откакто направих първия си фондан преди две години:)
Жани





Коментари

  1. Браво, Жани, добре си се справила с тази нелека задача!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. С малко закъснение - благодаря, Весе:)

      Изтриване
    2. С малко закъснение - благодаря, Весе:)

      Изтриване

Публикуване на коментар