Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Септември, 2015

Ревю: " Магазинчето на мечтите", Мена Ван Праг

Заглавие: "Магазинчето на мечтите"
Автор: Мена Ван Праг
Страници: 278
Издател за България: Кръгозор
Корична цена: 14.00 лв С тази корица и с това заглавие, няма как да не сложа книгата си на нощното си шкафче.
Преди да я прочета, името и корицата ми напомняха на " Гривна на желанията" на прекрасната Мелиса Хил. Но....оказа се, че единственото общо, което имат и е присъщо може би на сто процента в този вид романи, е стремежът да се открие някаква истина и заедно с нея да връхлетиш на любовта. На онази романтичната, която е част от общия план......
....и винаги, когато затварям последната страница на такава книга, аз знам, че щом следваш мечтите си, всичко ще работи в полза на тях. "Магазинчето на мечтите" има меланхоличен привкус с усещане за нещо неизживяно. Има едно чудно магазинче за рокли и във всяка от тях е втъкана надежда с една малка червена звезда, но само за жена, която се осмели да облече и да се довери на своята рокля. Този магазин е цветен и …

Замириса на...Коледа♡ Домашна баклава

Много обичам Коледа, знаете:) А колко пък обичам баклава:) По принцип харесвам всякакви турски десерти и все ми се прияждат, но все не се сещам да си приготвя. А предполагам и това знаете - не обичам да си купувам готови десерти. Обичам да си готвя сама. Когато ми се иска да си хапна торта - си я правя, когато ми се доядат бонбони " Рафаело" - също. Ето линк към рецептата с последните. Скоро мисля да си купя и пекарна за хляб, защото като започна да чета съставките на купешкия върху опаковката ми се отяжда, а пък имам проблеми с китките и не мога дълго време да меся.
Та, винаги съм свързвала мириса на баклава с Коледа. При моите родители този празник е на особена почит, и винаги има баклава на масата по случая.
А и лятото отмина, какво ще се бавя с подготовката. Мама прави едни завъртяни и поръсени малки баклавички и ми обясняваше по телефона как да постигна нейния ефект, но не! Къде ти търпение да се чака. Трябва да се яде баклава сега! Домашна. По най-бързия начин. Та, ра…

Аз съм тук. Твоята Вяра

Аз идвам понякога плахо. Идвам и понякога със замах. Да ти покажа, че не си сам. Да ти напомня, че си част от Цялото. Да ти напомня, че си Божие създание и дори и трудна да е ситуацията в момента, тя е част от твоя Път.
Аз съм тук. Твоята Вяра. Като ангелски  повей. Като знак от Небесата. Аз съм тук. Твоята Вяра. И търпеливо изчаквам да се сетиш за мен.
Аз съм тук. За да те пазя. Да не изгориш в своето отчаяние. За да повярваш, че има надежда. Че всичко си има място. И ти си на точното място в определения момент. Че ти съществуваш в даденото пространство точно тук и точно сега.
Аз съм твоята Вяра, за да можеш да продължиш. За да знаеш, че щом вървиш с добро и към добро се стремиш, ще получиш добро.
Твоята Вяра е и твоята сила. Тя не се губи, а само понякога отслабва. И когато отслабва твоята Вяра, отслабва и твоята сила. А доверието във вярата те крепи като човек.
Не е важно каква религия изповядваш. Важното е да чувстваш своята Вяра. Защото щом е тук до теб, следваш светлината. А …

Св.мъченици София, Вяра, Надежда и Любов

Празникът в чест на трите сестри Вяра, Надежда и Любов, и майка им София се отбелязва всяка година на 17 септември.
На него се отдава особена почит на най-важните християнски добродетели - мъдростта, вярата, надеждата и любовта.
През I-II век в Рим живяла благочестивата християнка София. Животът й бил изпълнен с кротост, мир и добри дела. Трите си дъщери кръстила на високите християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов, и ги възпитала в християнски дух.
Император Адриан разбрал, че в това семейство всички са християни и ги повикал при себе си. Той останал изумен от смелостта, откритостта и искреността, с която София му разказала всичко за рода и вярата си. Тя знаела, че им предстоят тежки изпитания, затова казала на дъщерите си: " Дойде времето на нашия подвиг. Съобразно с вашите прекрасни имена вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов."
Предали ги на съд. Увещавали ги да се откажат от Христа, но те били непоколебими. Подложили ги на мъ…

Времето в мен

В края на лятото си мисля как си създаваме своите реалности. Мисля си как нещата просто СА, а хората обичаме да ги категоризираме. Ето и моето лято. Имах щастливо лято, което живеех ден за ден, без очаквания. В последните му седмици обаче започнах да си правя планове; започнах да очаквам определено поведение от хората спрямо мен; започнах да искам да се държат и да мислят спрямо моята истина, спрямо моя разказ.
А нещата винаги следват своя естествен ход, своя път. Всеки човек пречупва реалността през своята призма. И така животът на всеки си тече със своите си истини, със своите си мечти. Точно както си тече и лятото. На всеки различно.
И с приближаващата есен си спомням, че колкото и да роптая срещу нейното настъпване, нищо няма да постигна, освен да се блокирам и да спра да виждам красотата на нейните дарове. И въпреки, че съм лятно морско момиче, чийто живот я е завел в големия град, а след това в малкия, и макар и вече далеч от морето, аз знам, че то винаги живее в мен и само от …
Всяка ситуация е ценен урок. Важно е да си извличаме поука, извън дуалността, без осъждане. Не казвам, че е лесно. Напротив. Често може да ни се стори невъзможно.
Но ако се опитаме да погледнем отвъд предела на нашите емоции, със сигурност ще открием много отговори.
Понякога се ядосвам. Много и нездравословно. Напоследък се замислих, че наистина не си струва да се впускам във водовъртежа на негативните емоции и да се чувствам недобре. Не е правилно. Реших да стана наблюдател. Всеки има своята истина и разказва своя разказ, и прави своите си избори. Така че, следва и аз просто да наблюдавам. Без да се впрягам.
Някои неща ни се случват и можем да получим знания, които биха ни били полезни. Други може да решим, че не са наши и да се дистанцираме от тях. Като например, когато усещаме блокажи или се чувстваме застрашени по някакъв начин. Ако не иссате да влизате в някакъв спор, не влизайте. Изборът е ваш.Каквато и да е ситуацията, обаче не бива да забравяме, че тя ни носи някакъв урок, з…

Рождени книжни подаръци

Най-накрая успях да снимам прелестните ми книжни рождени подаръци:) Обожавам да ми подаряват книги! Да ти подарят книга е да ти подарят преживяване, приключение! Имам си и ваучер, който ще използвам след време; имам си и прекрасна рисувателна книжка от моята любов, която ще оцветявам; имам си и чуден книгоразделител! Имам много много любов!
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата! И не забравяйте, че щастието е вътре във вас и е ваше решението как да се чувствате във всяка ситуация:)
Жани♡

Ревю: " Моята прекрасна книжарничка", Петра Хартлиб

Заглавие: " Моята прекрасна книжарничка"
Автор: Петра Хартлиб
Страници: 162
Издател за България: Ciela
Корична цена: 13.90 лв След като прочетох тази книга се убедих - и аз искам да имам книжарница. Убедих се и в друго - че ако реализирам тази своя мечта, едва ли ще имам време за другата си - да чета на работното си място и за това да ми дават пари. Едва ли ще ми остава време, макар че действието на съответния роман по истински случай се развива във Виена и предполагам, че там е доста по-натоварено от нашите български книжарници. Макар че, имам приятелка, която работи в книжарница  ( разбира се - любимата ми ;) и там работата си е много.
...
Но за книгата - започнах я в София. Част е от книжните подаръци за рождения ми ден от моя прелестен мъж :) Завърших я на морския бряг и най-вероятно за това се отнесох в романтични мечти. И понеже толкова се размечтах, в следващата, която започнах също чета за книжарничка, без да говори заглавието за това.
Отнесох се съвсем.... За мен &…

Малко за Пътя

В живота на човек понякога настъпва момент, когато осъзнаваш, че за да бъдеш щастлив, за да бъдеш ТИ, за да бъдеш цялостен трябва да се научиш да не ти пречат чуждите мнения за твоите избори, чуждите коментари и външните опити за вменяване на вина, че правиш това, което смяташ за добре. Твоето щастие зависи от теб и когато правиш неща с нежелание, това означава, че не са твои. Всичко, което не чувстваш свое, но го правиш, заради нечие одобрение означава, че не следваш своя път. А отклониш ли се от пътя си, започват блокажи, негативни емоции и ненужни конфликти. Никой на никого не бива да пречи да следва своя път. Позволиш ли на външни фактори да диктуват твоите избори, които чувстваш за правилни, не правиш нищо освен да се отдалечаваш от себе си.
Винаги някой ще се опитва да те вкарва в неговия си калъп, в неговия си разказ, в неговата си истина....
Важното е да се запазиш цял и да следваш своя път.