Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2015

Баба Марта

Баба Марта е същински пролетен празник. Денят се чества за здраве и за хубаво време. Най- известният обичай на този празник я закичването с мартеници. Вечерта срещу Първи март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда. Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на кончетата, телетата и агънцата. Мартеницата може да е допълнително украсена с кръстчета, скиладки чесън, парички и пр. Носи се докато не се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваля и се оставя под камък, след което се гадае. Ако след няколко дни под камъка има мравки, ще се въдят много овце, ако има божи кравички- крави. Свалената мартеница може да се окичи и на плодно дръвче. От мартеницата запазват и после връзват на децата, които са засегнати от лоши очи/уроки.
За да се осигури хубаво време, жените рано сутринта изнасят на двора нещо червено -…

Тодоровден

Тодоровден се празнува винаги в събота след Сирни заговезни. Св.Тодор се изобразява като ездач на бял кон и змееборец.
    Тодор е бил войник в Мала Азия.Като ревностен християнин се борел срещу идолопоклонничество. Отказал да принесе жертва на идолите и подпалил техен храм. За това си деяние бил изправен на съд. Той не се отрекъл от вярата си и бил хвърлен в тъмница, за да умре от глад. Нощем бил посещаван от ангели, които го поддържали. Осъден бил да бъде изгорен на клада. Сам се изкачил и издъхнал с молитва на уста.
50 години след смъртта му във Византия царувал Юлиян Отстъпника. Той ненавиждал християните и наредил всички храни да бъдат поръсени с кръвта от идолските жертви, та през първата седмица от Великия пост християните да се облажат. Св.Теодор се явил насън на архиепископа и му казал да не купува храна от пазара. През цялата седмица яли само варено жито. Ето за това Църквата отдава почит на Св.Теодор в първата събота на Великите пости с варено жито. По църковен канон смърт…

Тодоровска неделя

Седмицата след Сирни заговезни се нарича Тодоровска неделя. Всеки от дните и е свързан с определен ритуал.
На Чист понеделник жените измиват съдовете с гореща вода. Перат и чистят вкъщи. Приготвят ядене за цялата седмица, защото през следващите дни не се готви.
Лош вторник - тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел. Счита се за най-лошия вторник от годината.
Луда сряда - празнува се за предпазване от лудост. В източните райони се нарича тримирна сряда. На този ден завършва строгия тридневен пост, който се спазва главно от моми, годеници и възрастни жени. В сряда отиват на църква и там раздават постни храни или пък канят гости на постна трапеза.
Въртоглав четвъртък - жените не навиват прежда, не мотаят мотовилка....Раздават прекаден хляб, част от който слагат в храната при овцете. От хляба запазват за през годината да лекуват виене на свят. Забраните се спазват против "въртоглавие" пра хората и домашните животни. Източник на текста: " Празници и обреди на българите&…

Месни и Сирни Заговезни.Прошка.

Започваме честването на празниците, включени във Великденския пост. Те са подвижни, защото честването им се мени в зависимост от това кога е Великден. Неговите дати варират от 4 април до 8 май, както е определено на I Вселенски събор от 325 г. За да бъде наистина празник на светлината и обновлението, Великден се чества винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден. Постите започват с Великденските заговезни.Месни заговезни. С тях започва Великденския цикъл. Винаги се отбелязват в неделя осем седмици преди Великден. Те са предшествани от две по-особени седмици - Рушната неделя /седмица, в която "се руши" забраната да се пости в сряда и петък и която завършва с Неделята на блудния син. Втората се нарича Чиста неделя /седмица/, през която в сряда и петък се пости и завършва с Месни заговезни.
Името на празника произлиза от традиционната вечеря с месо - Неделя месопустна, след която не се яде месо до края на постите. На този ден се приго…

Отровното о(б)съждане постъпките на хората

Още в началото на публикацията правя уточнение, че тук не става въпрос за патологични действия и за неосъждане на престъпления. Става въпрос за всекидневните човешки взаимоотношения - като започнем от тези вкъщи, в градския транспорт, докато шофираме, в магазина, във фризиорския салон, в университета, в работата, при срещите с приятели и близки, при разговорите по телефона и стигнем дори във фейсбук и другите социални мрежи.
Аз съм израстнала, както и повечето хора, в общество, в което о(б)съждането на постъпките на другите е от първостепенно значение. Винаги около мен е било "много важно" кой какво е казал и дали да го примем като обида; кой какво образование е получил; кой в какво семейство е израстнал; кой как си гледа децата; еди коя си защо няма още деца; кой какви здравословни проблеми има и разбира се винаги знаем, че се лекува грешно; защо не ми се обади на рождения ден и т.н. и т.н.  Предполагам, че на всички стана ясно.
Въпросът е до какво водят тези разговори …

10 февруари - Св.Валентина и Харалампий, Чуминден

На 10 февруари Православната църква отдава почит на св.мъченици Валентина, Енафа и Павла, както и на св. Харалампий.
Св. мъченица Валентина Кесарийская е пострадала за Христовата вяра в Палестина през 308 г. при император Максимиан II Галерий от областния управител Фирмилиан, заедно със св. мъченици Енафа и Павла.
Валентина произхождала от град Кесария. Тя била благочестива девойка и дълбоковярваща християнка. Повод за нейната саможертва в името Христово става довеждането и в езическия храм, където тя трябвало да принесе дарове на божествата. Св. Валентина хвърлила камък срещу жертвеника и се обърнала с гръб към горящия върху него огън. Безмилостно я били и я осъдили на посичане с меч. Преди смъртта си светата девица благодарила на Господа, Който я укрепил в подвига.
И днес, пребивавайки на Небесата, св. Валентина е призвана да помага на всички, измъчвани за вярата, както и на тези, на които врагът на човешкото спасение всява помисли на съмнение и неверие. Медальон с иконата й пази носе…

"Не си отивай кротко в тъмнината" от Дилън Томас

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!Дилън Томас

"Злободневното" ядосване....вид самосъжаление?

Започнах да чета " Кратка история на времето" на Стивън Хокинг. Удивителна е! Този човек е удивителен! Предполагам знаете, че той не може да движи нищо от тялото си освен очите си. Въпреки това умът му е като бръснач, с чувство за хумор и самоирония е, и в книгата си казва, че въпреки болестта си е имал добър живот, благодарение на съпругата си, трите си деца и приятелите, и освен това има да свърши още много работа! Възхищавам му се! Възхищавам се на мечтателския му дух и неспирния му стремеж да намери отговор на вечното търсене на това откъде е започнала и къде свършва Вселената. Удивително е как такъв човек не се е оставил на самосъжалението и без да може да движи ръцете си написва няколко книги и не спира да търси и да се вълнува от Живота! Вдъхновявящо е! " Докато има живот, има надежда!", както казва той.
Гледах и филма, посветен на него. И така се замислих дали постоянното мрънкане, оплакване и ядосване за глупости като това, че някой те е настъпил, децата …