Ревю: "Забранява се неверието в съдбата", Мамен Санчес

Книга: "Забранява се неверието в съдбата"
Автор: Мамен Санчес
Издателство в България: Хермес
Страници: 287
Корична цена: 14.95 лв.
Мамен Санчес е писателка, на която чета книга за втори път. В България я превежда писателката Ивинела Самуилова, чието творчество следя с интерес и знам, че през нейния поглед животът е низ от чудеса. "Забранява се неверието в съдбата" е точно това. Чудеса. Чудесата, случващи ни се всеки ден. Чудеса, които са пред теб и в теб.
Сесилия Дуеняс е главната героиня в този роман. Разведена. Няма деца.
Животът й предлага възможност да ремонтира старата къща на баба си и дядо си, като я преобразува в "най-красивия пансион в света". Съдбата я среща със загадъчен мъж и няколко жени, които преобръщат представата й за подреденост.
В пансиона се забраняват страданията по причини, несъвместими със здравия разум; пъхането на носа в чужди работи; пиенето, пушенето и мъжете; забраняват се тайните и интригите....забранява се провалянето на живота и мечтите...
Забранява се неверието в съдбата!
Прекрасен и вдъхновяващ роман, напомнящ ми, че животът е последователност от събития, които са част от пътя, който всеки трябва да измине. Роман,които ни уверява, че всичко е възможно. Че винаги има светлина и надежда, когато се живее в любов. Че неверието в съдбата само ни замъглява представата колко прекрасен и чудесен може да е животът.
Малко цитати от книгата:
Стр.10
"Тя категорично отказа да се нанесе в тази прекрасна спалня. Обясни им, че предпочита таванския етаж, където ще се чувства независима и самостоятелна, където може да си въобразява, че живее в мансарда над Сена в Париж, както и да се припича по бански на терасата, облицована с керамични плочки, и да си представя, че е на Хавай. Или да се затвори да учи на спокойствие, докато те долу трополят като двойка шумни таласъми сред оркестър от тенджери и градински инструменти."
Стр.26
" И в този момент на слабост Сесилия подходи възможно най-неразумно. В крайна сметка, помисли си тя, дълго обмисляното решение да се омъжи за съпруга си се беше оказало пълен провал. Затова отсега нататък щеше да взима решения със сърцето си, вместо с главата. Спонтанно и непредубдено, без анализ и оценки. "И ако ми се реве, ще си рева. Ако ми се крещи - ще крещя. Ако искам да подслоня нелегален имигрант от Южна Сахара, потенциално опасен, произхождащ от страна, в която животът не струва нищо, ще го подслоня".
стр.102
" А ако ти хареса лимонадата, ще посадя лимоново дърво и ще чакам до теб, докато цъфне и после - докато даде плод.
....
- Синьото е любимият ми цвят.
"Тогава ще оцветя кожата си в синьо, ще боядисам косата си, ще превърна очите си в сини кладенци, ще се облека в синьо и ще живея на езеро, където гнезди фламинго със сини пера. И няма да откъсна погледа си от небето, за да не виждам нищо друго, което не е синьо".
Приятно четене:)
Жани

Коментари