Бъдни вечер и Рождество Христово

"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му".
(Йоан 1:14)

Много надежди възглага българина на Бъдни вечер, защото в него е надеждата в бъдното добро. Някога на този ден с трепет са очаквали раждането на Сина Божи. През вековете и годините до нас е стигнала традицията тази вечер да бъде желанието за добро бъдеще.
В началото на нашата ера римляните чествали празника Календе, на който принасяли жертви на боговете си, устройвали игри и угощения, разменяли си дарове и си пожелавали щастие.
Когато оформяло своята идеология и формирало своята празничност, християнството не можело да не се съобрази със съществуващите древни обичаи и религиозни нагласи. Затова църквата сляла старата Календа с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник новите идеи и морал.
С думата Коледа нашият народ означава три неща: Рождество Христово, Нова година и месец декември. Етимологията на думата е свързана с това, че се коли прасе.
Празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер или както го нарича народът Малка Коледа. През деня малките коледари - момчета от 6 до 12 години, обхождат домовете с приготвени дрянови пръчки - коледници, изказват благопожелания, пеят кратки песнички. Стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, сушени плодове.
Вкъщи с особена тържественост кипят приготовленията за бъднивечерската трапеза. Тя се споделя само от най-близките. Приготвят се специални обредни хлябове. Месачката трябва да бъде чиста и празнично облечена. Месенето е тържествено, съпроводено с благословии за здраве и плодородие.
Коледните хлябове се делят на три групи. Първите са за празника, украсени с кръст, кръг и цветове. Вторите са посветени на стопанството - с украса, свързана с труда на селянина. Третите са вити-превити краваи и се дават на коледарите.
Ястията на Бъдни вечер са постни и по традиция са девет или броят им е друго нечетно число. Вечерята задължително се прикадява (втората кадена вечеря), както и всички помещения в дома и стопанските постройки. Кади най-възрастният мъж в семейството.
Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно.
Важна роля на Бъдни вечер играе бъдникът. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено от млад мъж, за да се поддържа с него огънят цяла нощ. Донасяйки го, мъжът пита: "Славите ли млада Бога?" Жените му отговарят "Славим, славим! Добре дошел!" Той отговаря "Аз в къщи и Бог с мене!"
По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година. За времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Смачква се една глава лук и се вземат люспи от нея, като всяка се нарича за един месец от годината. В наречените люспи се поставя малко сол и се оставят така до сутринта. Люспата, в която солта се е стопила, показва, че този месец ще бъде дъждовен. С наречените на всеки месец въглени се гадае също за времето през тях; гадае се по намерените в хляба пара и други белези; а момите гадаят за бъдещия си съпруг по първата хапка от трапезата, сложена през нощта под възглавницата им.
Прекадената украса от хляба се отделя и се дава на членове от семейството или с нея се захранва добитъкът. От суровото прикадено жито се дава сутринта на кокошките в кръг от въже или пояс, за да се въдят и да не се пръскат по съседите.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите коледни вечери.
Вярва се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на пепел от бъдника. Преди вечерята или рано сутринта на Коледа се "заплашват" овошките, които не дават плод.
През нощта срещу Коледа тръгват големите коледари. Те са само мъже, предвождани от избрания от дружината цар (кудабашия), който трябва да е женен. В групата има и по-млади момчета, наречени котки, които вървят пред коледарите и с мяукане известяват стопаните за тяхното идване. Има и магаре, което носи събраните краваи и дарове.
Коледарите са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки и стафиди. От полунощ до сутринта те обикалят всички домове в селото, като всяка група ходи в предварително определена махала. Особено значение имат песните, свързани в цели коледарски цикли и наричанията на водача, посветени на всеки член от дома, в който се намират. Коледарската благословия се изрича след песните от водача, който държи подарения от стопанина коледен кравай.
Коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение на коледарите в дома на водача, на което могат да бъдат поканени и други мъже. Част от подарените продукти се продават, а парите се раздават на бедните.
Прави се и търг при продаването на моминските краваи на Коледа, когато всеки момък се стреми да откупи кравая на своята избраница.
Бъдни вечер е приключил, когато коледарите се приберат.

На Бъдни вечер се отбелязва и имен ден на носещите имена Евгени и производнте им.

Ето че дойде и Коледа. Рождество Христово. Божич.
Този ден се отбелязва тържествено от църквата. Не се работи. Всички ходят на църква за празничната служба, след която се посрещат гости, а в селата се събират на традиционно хоро.
Сутринта на Коледа под празнично украсената елха се намират дългоочакваните подаръци, оставени от Дядо Коледа.
На Рождество Христово свършва дългия коледен пост и за това обядът се нарича блажен и е много богат. На българската трапеза, основно се сервира свинско.
Традиционно има и коледни сладки, които се приготвят седмица по-рано.
Спазват се и някои коледни обичаи. Всеки домакин гледа вкъщи да влезе най-напред момиче или млада жена, за да бъдат агнетата все женски.
На обяд се пие най-напред блага ракия, при което младите, като я поемат, целуват ръка на по-старите.
На Рождество Христово имен ден празнуват всички, чиито имена са свързани с Христо, Кристиян, Божан и производните им.

На втория ден на Коледа - 26 декември е християнския Събор на Пресвета Богородица.
След като си отишли мъдреците, които се поклонили на новородения Исус и му поднесли подаръци, ангел господен се явил на сън на Йосиф и му казал да вземе младенеца и майка му и да избяга в Египет, за да спаси новородения от цар Ирод. Йосиф направил това и останали там до смъртта на царя. Православната църква събира на този ден своите вярващи, за да възхвалят заедно с благодарствени песни божията майка.
Същият ден се чества и паметта на Св.Йосиф, обручник на Св. Дева, а също и на Св.Цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа.

На 27 декември, третия ден на Коледа се чества празникът на Св.Първомъченик и архидякон Стефан. В храмовете се отслужва тържествена служба в памет на мъченическата смърт на Св.Стефан, първи служител в Християнската църква. Според преданието свидетел на мъченическата му смърт била Богородица. Тялото на мъченика било оставено да бъде изядено от животни. През 415 г. мощите му били открити чрез видение. Поставили ги в Сионския хпам в Ерусалим.
Именици са Стефан, Стефка и производните, както и Венци, Венка (от гр. Стефанос - венец).

Източник на текста: "Празници и обреди на българина", изд. ИК "ПАРНАС"

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Източник: Уикипедия

Желая ви светли празници! Бъдете здрави! Бъдете щастливи! Бъдете благословени!

Коментари

  1. Интересна ми беше публикацията ти, Жани!
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Весели празници, Весе;) Бъди благословена!

      Изтриване
  2. Интересна и много поучителна публикация Жани.Рождество Христово и Великден са двата най - големи християнски празника.
    Весели и благословени празници и на теб и твоето семейство ! Здраве, мир, благоденствие на целият ни български народ !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти е харесала статията, Ели! Бъди благословена и нека има светлина в дома ти!

      Изтриване

Публикуване на коментар