Какъвто си се родил

Обичам промените. Тези, които те карат да се чувстваш жив и в движение. Промени като смяна на местоживеене и  позиция в работно място за мен са необходими да се случват на няколко години, защото моите душа и ум търсят развитие постоянно и не приемам застой. В същото време обичам и рутината и понякога възроптавам, когато се случи нещо, което да ми наруши установения режим. Обичам промяната, но си създавам ежедневни последователности, които ми носят спокойствие, а ако това спокойствие бъде нарушено ставам раздразнителна.
Знам и усещам всеки път, когато поискам със сърцето си, че животът е пълен с възможности. И всеки път щом го заявя на света под някаква форма, той ми поднася някакво приключение - най-често пътуване.
Да, такава съм аз. Често противоречива. За някои - трудноразбираема. Хем обичам промяната, хем установения ежедневен ред. Някак си съчетавам чувството за сигурност с желанието за непрестанно развитие. Така съм се родила. Най-вероятно.
Защо ми дойдоха всички тези мисли. Връхлетяха ме. Замислих се за малките дечица. Онези в първа група на детската градина. Първото сито на живота след това вкъщи. Какво правим най-често с децата си, докато ги обичаме? Казваме им какво трябва да правят, какво е редно да се случи. Обясняваме им, че са добри, ако спазват правилата и не са, ако не се подчиняват. Следва дисциплината и реда в детската градина, без които няма как да се накарат да слушат малчуганите.
Всяко дете има своите особености. И те не са "за възрастта". Всяко дете има индивидуалност и личност, а обществото гледа да претопи различието още в зародиш. Представете си дете, което кипи от енергия, не се изморява лесно, постоянно е активно с нещо, пее, скача, вика, привлича внимание. И друго, което предпочита по-тихите занимания, не се притеснява да играе само, слуша какво се изисква от него и не създава проблеми. Кое според вас социумът ще иска да промени? Това, което се радва на живота шумно и трудно подлежи на укротяване, или детенцето, което се радва тихичко по своя си начин, без да пречи на останалите.
За мен, промяната в когото и да е, в този случай е абсолютно неприемлива. Промяната, наложена от обществените очаквания не е градивната промяна. Промяната, която работи срещу това какъв си се родил е против личността. Често попадам на хора, които възприемат децата като неравноправни в общуването. Родители, най-често, казват на децата си, че те не могат да направят еди какво си, защото са малки, без да им обясняват подробности. Или се налагат забрани без да се обяснява защо. Често възрастните не смятат за необходимо да дават обяснения на по-малките.
Знаете ли колко по-прекрасно щеше да е всичко, ако бяхме като децата в първа група. Онези, на които още им личи като какви са се родили. Онова детенце, което обича да сглобява релси, онова другото, на което му се отдава пеенето и танцуването или пък другото, което не обича да си изяжда докрай обяда. А онова детенце, което тича без да се уморява из коридорите, или пък онова, което по цял ден нещо рисува....Всички те са се родили такива, каквито СА. Както съм се родила аз, както си се родил ти. Такъв какъвто си. А промяната на твоите вкоренени още преди зачеването ти качества освен, че е против личността ти, Слава Богу е и често не съвсем успешна, защото не може да забравиш за постоянно кой всъщност си.
Сетих се за едно детенце на една моя приятелка във Фейсбук, с чийто истории тя често ни запознава и на мен са ми интересни. Нейното дете не обича да спи и сам си казва, че се е родил да не спи:) Най-вероятно в някой момент му се доспива, но важното е, че заявява, че не се е родил да следва правилата.
Като майка се оглеждам в децата си. И знам, че всяка моя дума притежава заряд и следва да внимавам какво говоря при общуването ни. Оглеждам се в тях най-вече, за да си припомням аз като каква съм се родила в случай, че забравя.
Вгледайте се в тези слънца. Не ги товарете с очакванията за вашите промени. Оставете ги да бъдат себе си. Каквито са се родили.
Жани

Коментари