Ревю: "Мадоната на бадемите", Марина Фиорато

Книга: "Мадоната на бадемите"
Автор: Марина Фиорато
Издателство в България: Кръгозор
Страници: 309
Корична цена: 14.00 лв.
Марина Фиорато е писателка, която ме грабна с "Тайната на Ботичели" и "Стъкларят от Мурано". Тя е от писателките, които "натоварвам" с очаквания за хубаво читателско преживяване. Тя е писателката, която ме накара да погледна на историята на изкуството не като поредното направление в  историята, а като поредното ми лично откритие, че всичко е част от нечий живот, нечие преживяване.
В "Мадоната на бадемите" има кръв. Има омерзение и осъждане. Една млада дама загубва своя любим във войната, а друга открива своя пристан. И тази другата всъщност е същата тя. Но променена. Помъдряла. Това е книга за трансформацията на човека, която следва само след дълбоко разтърсване на оковите на душата му. Само след като тези окови бъдат разсечени от собствената му безпомощност.
Това е книга, която много на време, ми напомни, че религията всъщност няма значение. Че моят Бог е същият като твоя, стига да е сътворен от любовта към ближния. И да, аз съм православна християнка и тача своите традиции, но уважавам всяка вяра, която е обрисувана от любовта и стремежът към мир.
Тази книга е първата, която ме разплака. И не с първоначалното описание на погиналия възлюбен или идеята за обречената любов между овдовялата Симонета и нейния художник. Разплака ме с това, че хората често в своето невежество, от страх да не си отворят ума, затварят сърцето си и стават неописуемо жестоки. До там, че да убиват деца. И тази тема, за огромна трагедия на днешния свят е актуална и това се случва дори и 7 века след описаната история. А би трябвало да сме научили най-ценния урок...че Животът е дар най-висш. Че да си човек означава да градиш, а не да рушиш. И точно докато се водят безсмислени воини по различни точки на Земята, на нашия дом, аз все повече виждам, че всяка радост, всеки миг, всеки делник, всеки празник, всяка емоция, всяко преживяване, всяка трагедия....всичко е част от нечия лична история. Нечий син, нечия дъщеря, нечии родители, нечии съпрузи...всеки човек е важен. А войната отнема завинаги този човек. Война на религията. Война на политиката. Война на парите. Война на безсмислието.
Няма християни. Няма юдеи. Няма мюсюлмани. Има само хора. Има само човешки съдби. Бог е един, но с много имена.
В крайна сметка, в тази книга има и много любов. Много надежда. Много вяра. Вдъхновявяща за новото начало. И знание, че доброто е там и предстои стига да не се покрием в пелена от самосъжаление.
Малко цитати от книгата:
Стр.94
" От този момент нататък Амария Сант'Амброджо се зае с мисията на живота си - да научи един дивак да говори. Тази мисия събуди цялата й топлота, всеотдайност и жизнерадостната й природа и тя се отдаде с наслада и огромно търпение."
Стр.179
"Блажен е онзи, който се страхува от Бога и който върви по неговите пътища.
Защото ще се храниш от труда на ръцете си, ще бъдеш щастлив и ще живееш добре.
Жена ти ще бъде като плодоносна лоза, децата ти ще бъдат маслинови клонки около масата ти.
Вижте, блажен е онзи, който се страхува от Бога.
Нека Господ благослови онези извън Цион и нека виждате доброто на Йерусалим през всичките дни на живота си.
Нека видите децата на своите деца! Мир над Израил!"
Стр.213
" Момчето беше еврейче. Има ли право да изобразява тук, сред християнските светци, дете, което е пазено от Бог, който не е неговият Бог? Без да знае защо, той замеси гъста кървавочервена боя и започна да я наняся върху перата на крилете му, докато накрая не направи и тях в същото наситено-червено, ако потомците питат, червените криле ще го отличават от останалите - един самотен ангел."
Приятно четене!
Жани

Коментари