С Моника Василева се запознах през пролетта на 2015 г. Но това е на живо, а всъщност две години по-рано. Винаги съм смятала, че дори да не се познават, читателят и писателят създават помежду си невидима връзка. Предават се думи с някакво послание. Възприемат се, осмислят се и вдъхновяват. Често нещо, което е прочетено отдавна все едно "изкача" в ума ти в точния момент и осъзнаваш, че се е превърнало в част от твоята истина. От твоя светоглед.
Или пък четеш и се удивляваш как някой живее някъде там с подобни на твоите мисли, с много близко до твоето вдъхновение. Четеш и искаш да се сприятелиш с автора, защото усещаш, че това, което ти предава чрез страниците е толкова твое, че все едно ти си го писал.
Е, не съм писала прекрасните книги, за които ще говоря, но ги усещам точно като за мен.
А ето и първата ми "среща" с безкрайно чаровната им авторка Моника Василева.
С моя мъж разглеждахме в един магазин за бяла и черна техника. Докато той се беше отплеснал по неговите си неща, аз видях рафтове с книги и се насочих към тях. Имаше различни - романи, криминалета, готварски, съвети за отглеждане на деца....и ето, че ми "хвана" погледа една чудна червена корица с цветя и пеперуди и недвусмислено заглавие "Дневник на необикновената жена". И още по-хубаво - писателката е българка. Толкова ненамясто сред останалите книги ми изглеждаше, че я грабнах без да я разлистя и да чета гърба й за какво става въпрос. Знаех, че аз съм необикновена жена с голям късмет. Знаех, че този "Дневник..." е и мой, защото усетих, че някой там като мен знае също, че животът е вдъхновение и от теб зависи да го напълниш с радост.
Книгата е разделена тематично на дванайсет части според месеците в годината. Беше още началото, когато я купих - може би март. Четях всеки ден. Най-вече навън. Вдишвах и осъзнавах своята женска сила. Изчетох я цялата бавно и анализиращо собствените си възприятия. От тогава насам се връщам към нея постоянно за възраждащо вдъхновение.Понякога дори само мислено. Защото знам, че има моменти, в които едно леко напомняне е способно да сътвори в теб цял един свят на открития. Тази книга не я давам, ако някой ми я поиска да я прочете. Не, държа я близо до мен. За това пък му подарявам нов екземпляр. Моята е с прегънати корици, листчета за отбелязване и пожълтели страници. Моята си книга:)
Или пък четеш и се удивляваш как някой живее някъде там с подобни на твоите мисли, с много близко до твоето вдъхновение. Четеш и искаш да се сприятелиш с автора, защото усещаш, че това, което ти предава чрез страниците е толкова твое, че все едно ти си го писал.
Е, не съм писала прекрасните книги, за които ще говоря, но ги усещам точно като за мен.
А ето и първата ми "среща" с безкрайно чаровната им авторка Моника Василева.
С моя мъж разглеждахме в един магазин за бяла и черна техника. Докато той се беше отплеснал по неговите си неща, аз видях рафтове с книги и се насочих към тях. Имаше различни - романи, криминалета, готварски, съвети за отглеждане на деца....и ето, че ми "хвана" погледа една чудна червена корица с цветя и пеперуди и недвусмислено заглавие "Дневник на необикновената жена". И още по-хубаво - писателката е българка. Толкова ненамясто сред останалите книги ми изглеждаше, че я грабнах без да я разлистя и да чета гърба й за какво става въпрос. Знаех, че аз съм необикновена жена с голям късмет. Знаех, че този "Дневник..." е и мой, защото усетих, че някой там като мен знае също, че животът е вдъхновение и от теб зависи да го напълниш с радост.
Книгата е разделена тематично на дванайсет части според месеците в годината. Беше още началото, когато я купих - може би март. Четях всеки ден. Най-вече навън. Вдишвах и осъзнавах своята женска сила. Изчетох я цялата бавно и анализиращо собствените си възприятия. От тогава насам се връщам към нея постоянно за възраждащо вдъхновение.Понякога дори само мислено. Защото знам, че има моменти, в които едно леко напомняне е способно да сътвори в теб цял един свят на открития. Тази книга не я давам, ако някой ми я поиска да я прочете. Не, държа я близо до мен. За това пък му подарявам нов екземпляр. Моята е с прегънати корици, листчета за отбелязване и пожълтели страници. Моята си книга:)
Свързах се с Моника чрез фейсбук, започнахме от време на време да обменяме идеи за усещанията си към красотата на живота. Срещнахме се на живо на представянето на книгата й "Когато Ина срещна Ян". Там образа, изграден във въображението ми от книгите и публикациите й се затвърди в мен. Моника е прекрасна. От нея струи щастие, чар и женственост. Вярвам, че пътищата ни ще ни срещат. Тогава, когато е нужно. А междувременно аз започнах да се интересувам все повече от теми за женското начало и се сетих за нея, която не спира да вдъхновява мен и безбройните читателки на нейните книги. Моника Василева е автор на "Подари си желаното тяло", "Дневник на необикновената жена" и "Когато Ина срещна Ян". С нейно разрешение, отварям теми в блога си, които ще застъпват вдъхновения имено от "Дневник на необикновената жена" и "Когато Ина срещна Ян".
"Подари си желаното тяло" все още не съм чела. И то, защото си имам точно тялото, което искам, но съм сигурна, че книгата има ценна информация за хора, които търсят съвети как да живеят в хармония със себе си.
"Подари си желаното тяло" все още не съм чела. И то, защото си имам точно тялото, което искам, но съм сигурна, че книгата има ценна информация за хора, които търсят съвети как да живеят в хармония със себе си.
Благодаря, Моника!
Коментари