Мисли за радостта привечер в неделя

Днес, два пъти ми се падна късметче "радост" с кафето. И си мисля как повечето хора постоянно чакат тази радост да им се случи. Все очакват нещо или някой друг да им донесе радостта. А тя е вътре. Тя се създава от нас самите.
Човек е дарен с ум. И този ум има невероятни способности. Можем да сме здрави и радостни, когато решим. Ако чакаме, няма да ги получим. Нужно е нашето осъзнато решение да бъдем радостни.
Забеляза ли, ли сте как повечето хора прехвърлят отговорността за щастието си върху някого другиго? Не, говоря да живеем сами. Не. За мен щастието е главно в семейството. Става въпрос за онова постоянно оплакване, че някой на някого е развалил деня; че държавата/работата/началникът ти е виновен; че видиш ли съседът живее по-добре от теб и т.н.
Щастието е осъзнато решение за начин на живот! Радостта зависи от нас. От нас зависи как ще реагираме на всяка ситуация и как ще приемаме хората и техните постъпки. Никой не е отговорен за твоите чувства.
Като че ли живеем в свят, в който преобладават негативните мисли и емоции. Някак си май се е наложило да бъдем скептични, да търсим радостта извън нас и все да очакваме някой да ни оправи живота. По-лесно е да си циничен и кисел отколкото приветлив и отзивчив. Аз обаче избрах да живея в мир и щастие. Вярвам, че все повече хора това ще изберат. Ще изберат да вярват в доброто, вместо постоянно да се притесняват. Да действат вместо да се оплакват. Ще изберат да се радват на онова, което имат, да работят за осъществяване на мечтите си и по-малко да съжаляват за това, което нямат.
Спокойна и радостна вечер!
Жани

Коментари

  1. Ох, колко добре си го написала..но аз на практика не съумявам да го осъществя винаги, понякога - да. Най-трудно ми е в службата, там колежката е способна да ми скапе деня за миг и аз не успявам по никакъв начин да не го допусна...и тогава почвам да се ядосвам на себе си, че се ядосвам...и наистина мога да кажа, че моето високо кръвно е причинено от нея...колкото и да звучи неправилно. Да може би съм можела да се махна...но...не съм го направила, явно ми липсва увереност, инициативност...нещо...Хайде, дай съвет...на кака си:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Хехе, съвети не давам;) Научих се вече:)
    Изразявам просто моите си мисли. И имам хора около себе си, които могат да "ми вдигнат кръвното" както се казва. Решението, обаче винаги е в моя ум ( ха, имам пост с това заглавие ;) - дали да се ядосам, дали да приема, дали да не обърна внимание. Не казвам, че не се ядосвам. Имам и тъмни страни...все пак нямаше да има светли без тях. Истината обаче си остава една ( така смятам аз ) - че решението как да реагираш на абсолютно всяка ситуация е в твоя ум! Наскоро прочетох нещо много хубаво по темата - винаги да си задаваме въпроса " така ли се чувствах преди да го/я срещна?". Влияем си. Предаваме си енергията постоянно. Кой може да я чисти от себе си, кой по-трудно...но решението за всичко е винаги в главата...;)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар