Света преп.Параскева /Петка/.ПЕТКОВДЕН -14 октомври

Света Петка или Параскева, наричана Българска, както и Търновска и Епиватска, е българска отшелница от XI в. Родена е в Епиват на Мраморно море. Родителите й били българи - християни, а брат й достигнал до архиерейски сан. Тя от малка проявявала интерес към монашеството.
Когато родителите й починали, раздала наследството си на бедните и отишла в Ираклия, където прекарала пет години в пост и молитви. После заминала за Палестина, поклонила се на светите места в Ерусалим и се заселила в Йорданската пустиня. До дълбока старост живяла тук сама в пек и студ, хранела се само с трева. Веднъж глас от небето й казал да се прибере в родната земя, за да остави тялото си в нея, а душата си да изпрати при Бога. През Цариград тя се върнала в Епиват, но не заварила никого от близките си жив и заживяла като странница в храма " Св. Апостоли". Починала докато се молела и я погребали като чужденка.
Години по-късно разкопали гробницата й. Тя се явила насън на един християнин и поискала да вземат мощите й от този гроб. Пренесли ги в храма " Св. Апостоли". И започнали чудесата на Св. Петка - чрез мощите й болни оздравявали, слепи проглеждали, хроми прохождали.
През 1238 г. цар Иван Асен II донесъл тържествено мощите й в столицата Търново. Те били едни от най-ценните трофеи, спечелени с Клокотнишката битка. Специално за събитието била построена църква, която нарекли " Преподобна Петка". При нашествието на турците ги пренесли във Видин, а през 1396 г. ги закарали в Белград. При падането на Белград Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград на патриаршията (1521 г.), после били препратени във Влашко.
Днес мощите на българската светица се намират в гр. Яш и са силно почитани от румънските християни. Паметта на Св. Петка се тачи много на целия Балкански полуостров - в България, Гърция, Сърбия. Сред литературните творби, посветени на нея, особено ценно е " Житие на Св. Петка" от Патриарх Евтимий.
Празнуването на Петковден пази някои предхристиянски елементи - на този ден се извършват обреди, свързани с животновъдството. На този ден овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане, ето защо е прието да се коли овен за курбан и се устройва обща трапеза. Във връзка с това е и строгата забрана жените да шият, режат и предат вълна. Денят е сред най-подходящите за сборове, служби за здраве и особено за освещаване на нова къща. На Петковден започват сватбите.
В събота преди Петковден е Петковската задушница. Според народния календар от този ден започва зимата. Традиционната трапеза включва ястия с овнешко, кокошка, яхния с праз.
На Петковден празнуват всички с имена Петко, Петка, Пейо, Параскева, Кева и производните им.

Желая ви здраве, Света Параскева да ни закриля и весел да е празника на празнуващите!

Източник на текста: "Празници и обреди на българина", изд. ИК " ПАРНАС"

Снимка: internet

Коментари