Времето в мен

В края на лятото си мисля как си създаваме своите реалности. Мисля си как нещата просто СА, а хората обичаме да ги категоризираме. Ето и моето лято. Имах щастливо лято, което живеех ден за ден, без очаквания. В последните му седмици обаче започнах да си правя планове; започнах да очаквам определено поведение от хората спрямо мен; започнах да искам да се държат и да мислят спрямо моята истина, спрямо моя разказ.
А нещата винаги следват своя естествен ход, своя път. Всеки човек пречупва реалността през своята призма. И така животът на всеки си тече със своите си истини, със своите си мечти. Точно както си тече и лятото. На всеки различно.
И с приближаващата есен си спомням, че колкото и да роптая срещу нейното настъпване, нищо няма да постигна, освен да се блокирам и да спра да виждам красотата на нейните дарове. И въпреки, че съм лятно морско момиче, чийто живот я е завел в големия град, а след това в малкия, и макар и вече далеч от морето, аз знам, че то винаги живее в мен и само от мен зависи да си остана лятна, а не есенна душа. Защото не мога да променям времето. То е такова каквото Е. Не мога да променям хората и поведението им. Те са такива каквито СА. Но мога да определя какво да е времето вътре в мен. Защото само моят ум и моето сърце решават то какво да Е.

Жани

Коментари

  1. "и само от мен зависи да си остана лятна, а не есенна душа"

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар