За мен животът е такъв...вдъхновяващ ме с малките неща, с всекидневните радости и постоянно раждащи се нови мечти. В спокойната вечер, в тихата нощ, озвучена от жаби и щурчета, или пък от градската глъч. В прекрасното утро на най-нежните усмивки или пък следобедни размисли, когато обувките се изхлузват от краката ти и леко се унасяш към своя дом...към своето сърце.
Без бързане.
Само усещане, че си днес и си точно тук. Твоя живот. Твоя път.

Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!
Жани

Коментари

  1. Усещане за вечност и съвършенство...дори само в чашката недопито кафе и отражението на отсрещната сграда върху стъклото на масичката...обичам тези моментни усещания...в тях се отразява живота ни, а ние забързани, понякога пропускаме тази наслада...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар