За сегашния момент

Напоследък често се "хващам", че или мисля в минало или бъдеще време. Вместо да изживявам сегашния момент, аз се унасям в умиления по минали преживявания, сякаш мога да се пренеса там. Разсъждавам относно какво трябва да свърша след час, чакам да дойде еди кой си ден, почивката... уговарям си мислено какво ще кажа на еди кой си... А това не е добре! Защото времето е като пясък, който изтича между пръстите. Някъде бях чела че най-доброто възможно време е сегашното. И е точно така! Докато нямаме машина на времето (* поне аз нямам), да се връщаш назад или да пътуваш напред в мислите си, че едно време е животът ти е бил много по-добър, или този в бъдещето, както и докато не спираш да се тревожиш "какво би станало, ако.....", ти пропускаш най-ценното, самия Живот! Той е сега! Бил е и вчера и те е довел до днес. Това е. А за утре-кой знае!

Любов в сърцата, мир в душите и светлина в умовете!

Жани

Коментари

Публикуване на коментар