Ревю: "Лизи Харисън губи контрол", Пипа Райт


Заглавие: "Лизи Харисън губи контрол"
Автор: Пипа Райт
Страници: 306
Издател в България:Art Eternal Distribution Ltd.
Корична цена: 12 лв / промоция в Лидл 5.99 лв/
Това е първото ми ревю на книга и да ви кажа честно незнам как се прави. Истината е, че обожавам да чета романи и следя няколко интересни блога за книги. Нямам претенции за професионализъм, просто искам да запазя чувството, което прочитането на хубава книга остава в мен за по-дълго. Думите не могат да опишат това, но поне могат да събудят спомен.
Не мога да чета всичко. Не се насилвам да прочитам някоя книга, която не ми допада, само защото трябва. Това не е работа и не съм в училище. Ако в първите стотина страници не се е случила "магията" я оставям. За мен четенето е удоволствие.
Иначе без книга не оставам. Ако нямам нещо интересно за четене подръка ми е непривично. Книгата за всеки е лично преживяване. За всеки човек различно. Според мен е трудно и да препоръчаш книга. Има точно двама души, които знаят какво ще ми хареса да чета и на тях се доверявам. За да препоръчаш книга на някого следва да познаваш добре събеседника си. Всеки човек възприема различно, а книгата, пораждайки въображение следва да го развихря във всеки с безброй нюанси. За това не мога да кажа, и че има лоша книга. Вярвам, обаче че не всяка книга е за всеки. Често дори дадено време не е подходящо даден човек да чете дадена книга. Книгата за мен е жива, даваща ти безценно богатство, а именно - да се потопиш в много и различни светове без дори да се налага да излизаш. Книгата за мен е уют, спокойствие и медитация.
А, сега за " Лизи...".
" Лизи Харисън губи контрол" е изключително леко четиво. Идеално за плажа, градината, отпуската. Не те кара да си задаваш екзистенциални въпроси, но и не мисля, че въобще авторката е имала подобно намерение.
Разказва се за жена на име Лизи Харисън, прехвърлила триийсетте, която води монотонен живот, работейки в пи ар агенция за знаменитости, с двугодишен застой на любовния фронт и виждайки се редовно с най-добрата си приятелка Лулу. Лизи е подреден човек. Не й харесва нещата да излизат от релси, но в един момент се оказва в ситуация, в която не тя взима решенията и трябва да прецени как ще продължи. За мен тази книга е забавна. Прочитането й не отне много време и създаваше в мен чувство, че все едно гледам някой лек сериал по  Foxlife. Намерих, обаче една докачливост към това, че може и понякога да загубваш контрол, но не бива да загубваш себе си каквото и да става. А чувството, че си точно на мястото си точно такъв какъвто си наистина определя и твоето щастие.
                           ×××××××
Приятно четене!
Малко цитати от книгата.
стр.298 - 299
" Беше време да съм вярна на себе си. Мога да се отворя за нови предложения и при все това да имам чиста кухня. Мога да променям навиците си, но има част ат мен, която винаги ще има нужда от малка рутина, за да се чувства в безопасност. Нямах намерение да я изследвам с психиатър или нещо такова - те само ще кажат, че майка ми е виновна, винаги така казват - просто знам, че е вярно. Мога да съм момичето, което нарежда обувките си по цветове и да си имам приятел. Но трябва да си призная, че ако е подреден, това ще ми помогне."
стр. 305
" - Ъъ, не, това беше грешка. Моето, моето, ъмм, моето лице падна случайно върху твоето...."

Коментари

  1. Звучи свежарско:))
    Не мога без книгааааааа!

    ОтговорИзтриване
  2. СУПЕР КНИГА! В момента я чета ... супер е! Хей, не ви ли прилича на филма "Дяволът носи прада" , защото на мен мноог

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, книжката е чудесна:) Прилича ми на "Дяволът...":)А Вашия коментар ми напомни пък, че отдавна не съм публикувала ревю на книга...

      Изтриване

Публикуване на коментар