Пропускане към основното съдържание

Ревю: "Лизи Харисън губи контрол", Пипа Райт


Заглавие: "Лизи Харисън губи контрол"
Автор: Пипа Райт
Страници: 306
Издател в България:Art Eternal Distribution Ltd.
Корична цена: 12 лв / промоция в Лидл 5.99 лв/
Това е първото ми ревю на книга и да ви кажа честно незнам как се прави. Истината е, че обожавам да чета романи и следя няколко интересни блога за книги. Нямам претенции за професионализъм, просто искам да запазя чувството, което прочитането на хубава книга остава в мен за по-дълго. Думите не могат да опишат това, но поне могат да събудят спомен.
Не мога да чета всичко. Не се насилвам да прочитам някоя книга, която не ми допада, само защото трябва. Това не е работа и не съм в училище. Ако в първите стотина страници не се е случила "магията" я оставям. За мен четенето е удоволствие.
Иначе без книга не оставам. Ако нямам нещо интересно за четене подръка ми е непривично. Книгата за всеки е лично преживяване. За всеки човек различно. Според мен е трудно и да препоръчаш книга. Има точно двама души, които знаят какво ще ми хареса да чета и на тях се доверявам. За да препоръчаш книга на някого следва да познаваш добре събеседника си. Всеки човек възприема различно, а книгата, пораждайки въображение следва да го развихря във всеки с безброй нюанси. За това не мога да кажа, и че има лоша книга. Вярвам, обаче че не всяка книга е за всеки. Често дори дадено време не е подходящо даден човек да чете дадена книга. Книгата за мен е жива, даваща ти безценно богатство, а именно - да се потопиш в много и различни светове без дори да се налага да излизаш. Книгата за мен е уют, спокойствие и медитация.
А, сега за " Лизи...".
" Лизи Харисън губи контрол" е изключително леко четиво. Идеално за плажа, градината, отпуската. Не те кара да си задаваш екзистенциални въпроси, но и не мисля, че въобще авторката е имала подобно намерение.
Разказва се за жена на име Лизи Харисън, прехвърлила триийсетте, която води монотонен живот, работейки в пи ар агенция за знаменитости, с двугодишен застой на любовния фронт и виждайки се редовно с най-добрата си приятелка Лулу. Лизи е подреден човек. Не й харесва нещата да излизат от релси, но в един момент се оказва в ситуация, в която не тя взима решенията и трябва да прецени как ще продължи. За мен тази книга е забавна. Прочитането й не отне много време и създаваше в мен чувство, че все едно гледам някой лек сериал по  Foxlife. Намерих, обаче една докачливост към това, че може и понякога да загубваш контрол, но не бива да загубваш себе си каквото и да става. А чувството, че си точно на мястото си точно такъв какъвто си наистина определя и твоето щастие.
                           ×××××××
Приятно четене!
Малко цитати от книгата.
стр.298 - 299
" Беше време да съм вярна на себе си. Мога да се отворя за нови предложения и при все това да имам чиста кухня. Мога да променям навиците си, но има част ат мен, която винаги ще има нужда от малка рутина, за да се чувства в безопасност. Нямах намерение да я изследвам с психиатър или нещо такова - те само ще кажат, че майка ми е виновна, винаги така казват - просто знам, че е вярно. Мога да съм момичето, което нарежда обувките си по цветове и да си имам приятел. Но трябва да си призная, че ако е подреден, това ще ми помогне."
стр. 305
" - Ъъ, не, това беше грешка. Моето, моето, ъмм, моето лице падна случайно върху твоето...."

Коментари

  1. Звучи свежарско:))
    Не мога без книгааааааа!

    ОтговорИзтриване
  2. СУПЕР КНИГА! В момента я чета ... супер е! Хей, не ви ли прилича на филма "Дяволът носи прада" , защото на мен мноог

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, книжката е чудесна:) Прилича ми на "Дяволът...":)А Вашия коментар ми напомни пък, че отдавна не съм публикувала ревю на книга...

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…