Пропускане към основното съдържание

Мисли по Богородица....

Днес е Богородица, но изведнъж се сетих за Рождество Христово. Сетих се отново защо ми става тъжно по време на Коледните празници, които иначе обичам много. Първоначално свързвах тъгата си с това, че се колят прасета през зимата. Но тъгата ми не беше достатъчна, за да спра да ги ям и ако сте чели статии от миналата година, знаете, че пробвах да съм вегетарианка, но не ми понесе. Тъгата ми продължи и днес тя се възроди. Оказа се, че ми е било тъжно по време на зимните празници освен за прасенцата, и за хората, които са толкова затруднени с парите, че не могат да си сложат добра храна на масата; тъжно ми е ставало за всички деца, които нямат топли ботуши и за да могат да сложат все пак нещо в чинията си са принудени да продават коледни картички между масите на кафетата по Витошка. Та, днес в малкия град, в църквата, пълна с народ по случай Успение Богородично, срещнах една майка с дете, която познавам от детските площадки. Винаги е мила и усмихната, а детенцето й прилича на ангел. Поздравихме се за празника и се разминахме. След около час, излизайки от една книжарница я видях отново и тя ми сподели, че отива да чисти някакъв вход, а детето ще го остави на съседка да го гледа, тъй като таткото е отишъл да поправя компютър. Втрещих се и всичките ми мисли за Коледа се върнаха.
Детенцето е на година и един месец. Проходило съвсем скоро. Тя е още в майчинство, а отива да чисти стълбища срещу заплащане!
Няма да ви казвам какво реших да направя за нея.
Знаете ли, уморих се да слушам хората как се оплакват. Оплакват се, че са се накапали с кетчуп, че в ресторанта им сервирали студено ядене; оплакват се, че им е скучно или че заваляло; оплакват се, че са преяли или пък говорят небивалици от сорта на това, че нямаш ограничения да правиш каквото си искаш. Знаете, аз вярвам в сбъдването на мечти. Но вярвам, че има и реалности. Понякога тежки. Понякога тези мечти искат подкрепа. И много мечти не я получават.
Сега някои ще кажат - " Ами да е учила и да има свястна работа!". Само че всеки човек си има история. Всеки човек тръгва от някъде и животът му зависи от различни обстоятелства. И за мое съжаление бебетата като се родят не са равни. В обществото. Едното, докато расте ще го обличат с нови дрешки, другото ще чака да му дадат да доизносва на някого другиго; едното ще яде качествена храна, на другото ще се купуват плодове и месо само на заплата и то от ниския клас; на едното ще се купуват книжки да се учи да чете и да му се събужда интереса и въображението, на другото само пластмасови боклуци от "левчето"....А всички дечица според мен заслужават само най-доброто. Всички дечица заслужават любов и усмивки по лицата....
И така, мили читатели. Винаги съм вярвала, че за да си духовно извисен или най-малкото заинтересован, трябва да са задоволени първо материалните и социалните ти нужди.Няма как на гладния да говориш, че щастието е тук само да повярваш, че го има, докато ти си хапваш киноата за 26 лв. килото, а той се чуди дали в "Лидл" ( примерно) ще пуснат тая есен високи обувки за детето за 29.90 и дали ще може въобще да си ги позволи.
А сега да не ми кажете за дядо Добри. Вместо да му помогнем, ние само му се възхищаваме в социалните мрежи какъв добър човек е.
Това е. Кратичко.Такива мисли ми се въртят на Успение Богородично.
И все пак, днес в църквата видях, че има вяра в очите на хората.
.......
Жани

Коментари

  1. О, Жани...днес у нас са бедни дори работещите, понякога дори тези с добри професии...защото бедност е да си позволяваш само храна, сметки и от време на време някоя евтина дрешка...почивка един път в годината, за сметка на куп други лишения...Заплащането дори за една и съща професия е в пъти различка, кой както се уреди - със зъби, нокти и връзки, тежко му, който ги няма.
    Родители се чудят как да отгледат и изучат децата си, оставили са здравето си на заден план...
    А безработните, болните, самотните майки...тяхното положение е отчайващо...
    Всички ние се опитваме да не мислим, не за друго, а защото всеки е зает със своите си проблеми и тях не може да реши, че да тръгне и за чуждите да мисли...
    Но понякога нещо такова ни бодва и се натъжаваме...не за друго, а заради невъзможността си да помогнем...просто защото има много, много такива деца и семейства и трябва радикално нещо да променим...
    Но днес е Богородица...
    И нека измолим от нея - всички дечица да има какво да ядат, да имат радост в очичките, а мамите и татковците да са спокойни...дай боже и в нашата мила Родина това да стане факт!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дай Боже всички да са здрави, да живеят спокойно и да имат винаги хубава храна, която да слагат на масите си, Весе!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…