Имах ден на контрасти....

Имах ден на контрасти. И се ядосвах. И се смях. Но най-от всичко бях благодарна. Че съм тук. Че съм жива. Че съм здрава. Че Бог ми е дал мечти, които съм сбъднала и които с благодарност обгрижвам и пазя. Че имам още много мечти за сбъдване и времето е днес за творене. Че съм човек.
Имах ден на контрасти. И се дразних. И бях мила. Но най-важното е, когато поспрях и си спомних, че нищо не струва повече от здравето и че любовта е моята сила.
И в края на деня, когато настъпва леко тихата нощ, контрастите някак се размиват и като че ли стават дори нереални. И тогава с пълна сила усещам, че точно тук и точно сега аз съм.
Точно в този момент се случва моят живот.
Щастие.
Благодарност. За това, което ми се дава, което ме търси и което намира. Благодарност за това, което нямам и което незная.
И всяка истина винаги те застига...

Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!
Жани

Коментари