Децата са чисти души

Няколко дни една тема не ми дава мира и се чудя дали въобще трябва да пиша за това. Чудя се, защото вярвам, че хората следва да се приемат такива каквита са, без осъждане. Днес, обаче на мен ми взе превес неприемането на определен тип поведение. Честно дори незнам как точно да го нарека. От известно време забелязвам, че майките около мен или крещят на децата си, или обясняват колко са лоши, или ги шамаросват и унижават пред останалите. От собствен опит знам, че децата могат да изпитат търпението ти до неподозиран предел. От собствен опит знам и че децата се гледат с много любов, защото аз съм отгледана по този начин и го прилагам при отглеждането на своите. Знам съответно, и че всички сме жертви на жертви, и ако някоя майка е била отглеждана с внушението, че е била лошо дете, което се заплашва с шамар, ако не върне играчката на приятелчето си, тя самата ще прилага този модел на поведение. Номерът е да се осъзнае, че това е порочен цикъл, защото това дете, когато порастне ще прилага същото поведение и към своите. И тук само осъзнаването, че любовта е пътят е достатъчен. Детето е святост. Детето е чиста душа. Детето е пластелин, който моделираш и правиш човек - от теб зависи какъв. Ако му повтаряш, че е лошо, то ще стане такова. Ако му повтаряш, че е любов, то ще повярва и ще СИ ОСТАНЕ любов. Защото никое дете не е различно от любов, и ми става тъжно, когато видя агресивни четири-годишни, които не могат да общуват с връстниците си, бият се, не споделят с другите и биват обвинявани от родителите си, че не са добри. Тъжно ми е, че родителите не осъзнават, че от тях зависи как децата им се държат. Тъжно ми е, че масово децата се разделят на непослушни и послушни. Особено, когато критерият е това да стоиш необезпокояван, докато си пиеш кафето/бирата и си пафкаш, а видиш ли - на малкия му се играе и не те оставя на мира. И като стана дума за пушене, всъщност днес ми дойде в повече, когато една бременна майка в едната си ръка държеше поредната си запалена цигара, а с другата размахваше пръст срещу дъщеря си и й се караше, че пречи на другите деца на пързалката. Същата ми сподели, че не разбира какъв кеф ем достявя на малките да седят скупчени на пързалката. " Ми играят си", кротко дадох мнението си аз.
В повече ми дойде, и че други две майки за пореден път се скараха на децата си, че са си обелили коленете и им се разкрещяха вместо да ги успокоят, а след това ги изнесоха от площадката, защото не знаели как да общуват с връстниците си....за пореден път. Тъжно ми е, че децата са личности, а родителите не го осъзнават, не разговарят с тях, не чистят проблеми, а си мислят, че е достатъчно просто да ги нахранят и изведат навън. Не казвам, че не си обичат децата. Не давам определения, че някой е еди какъв си. Не. Само напомням, че децата са огледала на родителите си и от нас зависи какво ще видим в тях. И ако имаме блокажи някъде, децата не са виновни за тях. Вярвам в свободния избор и точно за това вярвам, че щом си избрал да бъдеш родител, не бива да ограничаваш ничий потенциал и детето не ти е длъжно с абсолютно нищо. Ти си го направил, ти си го създал и съответно твой е бил изборът то да се появи на бял свят.
Жани

Коментари

  1. За пореден път ми доказваш(едва ли е точната дума, но...), че много, много си приличаме, Жани!
    Но незнайно защо ти, макар по-млада си по-сдържана и мъдра. Аз направо побеснявам, като видя поведени, описано от теб...иде ми аз да хвана майката за ухото, или да и се разкрещя така, както го прави на детето си...за бога, на собственото си дете.
    О, бих дала и определение, и още как, не че считам себе си за безгрешна, но спрямо дете видя ли някой да издеветелства, особено пък собствения му родител си задавам въпроса "Че защо си го създал, по дяволите?"
    Не приемам детските сълзи да се подминават с безразличие, камо ли жестокост, не приемам също и децата да бъдат оставяни да правят каквото искат и да пречета на всички, стига майката/бащата да могат да бъдат оставени на спокойствие и да - считам, че родителите са отговорни за поведението на децата си, а не обратно.
    Децата са един бял лист, на който всеки родител пише...не с друга, а само и единствено със своя пример!
    Отгледах своята дъщеря само и единствено с любов и се гордея с това, какъв човек е тя!
    Прегръщам те!
    Хубаво е, че "зачекваш" такива важни теми! Дано поне някоя от въпросните майки прочете и се осъзнае!

    ОтговорИзтриване
  2. Прегръщам те, Весе:) Много се радвам, че продължаваш да намираш общи неща с мен:) По темата може да се пише и изговори много. Лошото е, че често хората правят деца, защото "така трябва", "така се случи", " дошло им времето" и др.подобни, а всъщност без да са стигнали до определено ниво на осъзнатост и отговорност за това. Много деца имат родители, които постоянно се карат и живеят в скандали. Децата биват обвинявани за неволите на родителите си, които сами са направили своя избор.
    В крайна сметка, правенето ня деца не е задължително.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар