Пропускане към основното съдържание

Моите си неща

От известно време насам си мисля как понякога хората вършим неща, които не чувстваме наши и ги правим не само, за да се харесаме на някой друг, а и да се харесаме на самите себе си. Мислим си, че ако се придържаме към дадено поведение, ще бъдем щастливи, защото би ни приобщило към дадена група от хора, които го спазват, бихме намерили повече общи неща с тях, и така бихме били и "ок" със себе си.
Истината според мен е, че колкото повече "чужди" поведения прилагаме към своя характер, повече се отдалечаваме от своята същност. Има и истина, в която все пак припознаваме дадени действия като свои и така намираме съмишленици и нови приятели. Често казвам, че промяната често е хубаво нещо, но само, когато е желана сърдечно и не се усеща напрежение, насилственост и чувство за "не - твое".
Ще ви споделя някои неща по темата от личен опит. Известно време пробвах да съм вегетариянка. Не се получи. Колкото и да се хранех разнообразно, колкото и да ми беше мъчно за животните, моето тяло се бореше непрестанно с глада и търсеше своето. Не се чувствах добре.
Залитала съм и по фитнес упражнения. Правех различни серии с малки тежести, гонила съм брой повторения, но освен задължение от тази дейност усещах и отегчение. Тялото винаги, ама винаги дава сигнали кое е най-добро за нас и кое не, и ние следва да се вслушваме. Идеалната "тренировка" за мен е йога, съчетана с коремни преси и плуване.Правя я 3-4 пъти в седмицата и тялото и душата ми чувстват удовлетворение след това. Без пресиране. Без бързане и гонене на резултати. Висока съм 177 см и поддържам тегло около 68 кг. Нямам кантар вкъщи. Харесвам тялото си дори още повече след като даде живот:)
Обичам да си хапвам и когато ми позволят да пипна дистанционното, си пускам Fiesta или 24 kitchen. Новини не гледам, освен, когато е ден за избори. Радиото вкъщи, обаче звучи почти във всяка стая. Много обичам да слушам музика. Обожавам да чета книги. Ако остана без интересен роман се чувствам некомфортно. Обожавам " Секса и града", но това не ми пречи да се интересувам от Дънов. Както слушам класически рок, така и харесвам поп песни. Всяка моя нужда от нещо - от дадена музика, книга, храна, упражнения, разговори....всичко си има точно време кога да се случи.
В момента не работя, но преди си харесвах работата много и я вършех от сърце. По-хубаво, обаче от майчинството за мен няма.
Обичам да живея бавно, без да бързам и съм благодарна, че имам възможност да живея в малък град, където имам време за всичко, и когато се налага да ползвам привилегиите на столицата.
Далеч съм от "лелка-синдрома". Обичам да се грижа за себе си и да изглеждам добре.  Но смятам, и че прекаленото фиксиране в нещо е вредно, с външния вид най-вече. Според мен е нездравословно вманиачаване и прекаленото обръщане на внимание и на здравословния начин на живот, като например да не можеш да изядеш понякога една пица. Въпрос на личен избор. Всеки живее по начин какъвто смята за най-правилен за себе си. Без осъждане.
Светът е изграден от разнообразности. Колкото хора има на него, толкова и гледни точки, толкова и истини. Хубаво е да се пробват различни неща, да се получават ценни уроци от опита и на другите.
Защо ви споделих всичко това? Първо, защото блогът е личен и мога да си пиша, каквото искам:):):) И най-вече, защото искам да напомня, че човек е най-красив, когато е себе си, когато не се опитва да е някой друг. Когато човек просто Е. Когато осъзнае, че от себе си не може да избяга и в крайна сметка винаги се връща там, където е домът му, където се чувства вкъщи, при сърцето си....там, където се чувства истински. Не слагайте маски с чужди лица, за да се впишете в чужди идеали. Не че чуждото е лошо, но просто не е твое.
Аз сега ви оставям, че имам да пия любимото си кафе, да давам любов на моите си хора, и да върша моите си неща;)
И на вас желая много любов, мили Читатели, и разбира се мир в душите и светлина в умовете!
Жани

Коментари

  1. В допълнение само ще кажа, че доста голяма част от твоите неща, са и мои неща:)), намирам много прилики в начина на мислене, много си права, нарочното копиране, имитирането или наподобяването на каквото и да било ни прави най-малкото неестествени, а понякога дори и смешни, пък ако ще и в своите си само очи. Поздрави и много прекрасно лято!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам, че намираме общи неща, Веси:) Прекрасно лято и на теб!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…