Човек е човек, защото обича...

Човек е човек, защото обича. Защото прегръща, целува, смее се и танцува. Човек е човек, защото изпитва чувства и на повърхността показва емоции. Понякога радост, понякога тъга, понякога е развълнуван, а понякога засрамен. Човек е човек, защото прави добро. Защото ражда идеи и следва мечти. Човек с човек се ражда равен, но фактори като място, време, социум и пари, разделят хората и някой живее "като човек", а друг - не. Това, че някой няма старта на друг не означава, че е по-малко човек....
Човек е човек, защото обича. Защото плаче, изпитва душевна болка и "гори" от любов. Понякога човекът се проявява и чрез егото си - изпитва срам от различията си, изпитва вина от щастието си, обзема го страх да следва мечтите си. А човек е човек, и когато е смел. А смелостта идва от любовта. Любовта побеждава чернилката, побеждава страха. Щом следва светлината на любовта, човек чисти тъмнината си.
Човек е човек и щом се гневи. Щом негодува срещу неправдата, щом търси справедливост. Човек е човек щом иска да помага.
....
И да, човек е част от Бога и Бог се проявява в човека. И всеки е съвършен в своята същност в даден момент. Човек постоянно се развива към по-добро, но това не означава, че не е достатъчно добър.
Напротив, човек дълбоко в себе си знае, че щом любовта е неговата сила и той се води от нея, няма как да не е добър.
Не вярвам в това, че човек трябва да се абстрахира от емоции, за да достигне съвършенство. Та той Е съвършен. Как човек ще е човек без спонтанни пристъпи на радост, плач, смях или пък раздразнение, дори? Знам, обаче, че има емоции, който "тровят" човека като такива, предизвикани от осъждане, завист, сравнение, вменена вина и др. В малки количества не пречат, но наслагвайки се могат да причинят негативизъм и да отдалечат човек от неговата същност.
За мен човек е човек, за да твори. За да помага и да прави любов. Да прави децата щастливи и да ги учи, че любовта е най-голямата сила и е навсякъде около и в нас. Да прави светлина. Да прави добро. Да се раздава, но и да приема.
Човек е човек и чисто физически. Човек е човек, когато разпуска с приятели, когато търси близост. Човек е човек, когато му се прияде сладолед или пица, например. Или пък пържени картофки с бира, и решава да не следва здравословната диета. Човек е човек, щом обича. Дори и просто да си похапва...:)
Човек е човек, и когато стои до късно вечер и гледа филм, чете книга, разговаря с друг любим човек, въпреки да знае, че на другия ден трябва да става рано и е на работа.
Човек е човек, когато чете на детето си, играе и се весели. Човек е човек, и когато драматизира.
....
Някои привърженици на източни философии може и да не се съгласят и да ми кажат, че с толкова "човешки" характерастики, човек няма как да стигне до божественото, до освобождение/мокша/нирвана. Но това ще е тяхната истина и аз приемам, че за тях тя е най-добрата. Моята, обаче е друга. И тя е, че както в човека така и в лъва присъства Бог, но човек е човек, например и защото има съвест, и съвестта го прави точно да бъде човек, а не лъв.
Човек е човек,защото е състрадателен.
Човек е човек, защото има вяра. Защото има надежда. Защото се учи.
Човек е човек, защото обича....

Жани

Коментари

  1. Жани, чета те с интерес:) Човек е човек и в съвършенството и в несъвършенството си, нали?

    ОтговорИзтриване
  2. За мен човек е съвършен винаги в дадения момент...искам да кажа, че днес например на 29 г.се чувствам абсолютно завършена за тази си възраст, точно днес, точно сега. Това не означава, че няма да полагам усилия да дам най- доброто от себе си и в следващия момент. На 16 г. съм била съвършена за възрастта си, правила съм най-доброто според възможностите си тогава. Тогава съм и излеждала и съм се държала по различен начин спрямо днешното ми Аз - но пак съвършено, точно в този и в отминалия момент....:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар