Пропускане към основното съдържание

Човек е човек, защото обича...

Човек е човек, защото обича. Защото прегръща, целува, смее се и танцува. Човек е човек, защото изпитва чувства и на повърхността показва емоции. Понякога радост, понякога тъга, понякога е развълнуван, а понякога засрамен. Човек е човек, защото прави добро. Защото ражда идеи и следва мечти. Човек с човек се ражда равен, но фактори като място, време, социум и пари, разделят хората и някой живее "като човек", а друг - не. Това, че някой няма старта на друг не означава, че е по-малко човек....
Човек е човек, защото обича. Защото плаче, изпитва душевна болка и "гори" от любов. Понякога човекът се проявява и чрез егото си - изпитва срам от различията си, изпитва вина от щастието си, обзема го страх да следва мечтите си. А човек е човек, и когато е смел. А смелостта идва от любовта. Любовта побеждава чернилката, побеждава страха. Щом следва светлината на любовта, човек чисти тъмнината си.
Човек е човек и щом се гневи. Щом негодува срещу неправдата, щом търси справедливост. Човек е човек щом иска да помага.
....
И да, човек е част от Бога и Бог се проявява в човека. И всеки е съвършен в своята същност в даден момент. Човек постоянно се развива към по-добро, но това не означава, че не е достатъчно добър.
Напротив, човек дълбоко в себе си знае, че щом любовта е неговата сила и той се води от нея, няма как да не е добър.
Не вярвам в това, че човек трябва да се абстрахира от емоции, за да достигне съвършенство. Та той Е съвършен. Как човек ще е човек без спонтанни пристъпи на радост, плач, смях или пък раздразнение, дори? Знам, обаче, че има емоции, който "тровят" човека като такива, предизвикани от осъждане, завист, сравнение, вменена вина и др. В малки количества не пречат, но наслагвайки се могат да причинят негативизъм и да отдалечат човек от неговата същност.
За мен човек е човек, за да твори. За да помага и да прави любов. Да прави децата щастливи и да ги учи, че любовта е най-голямата сила и е навсякъде около и в нас. Да прави светлина. Да прави добро. Да се раздава, но и да приема.
Човек е човек и чисто физически. Човек е човек, когато разпуска с приятели, когато търси близост. Човек е човек, когато му се прияде сладолед или пица, например. Или пък пържени картофки с бира, и решава да не следва здравословната диета. Човек е човек, щом обича. Дори и просто да си похапва...:)
Човек е човек, и когато стои до късно вечер и гледа филм, чете книга, разговаря с друг любим човек, въпреки да знае, че на другия ден трябва да става рано и е на работа.
Човек е човек, когато чете на детето си, играе и се весели. Човек е човек, и когато драматизира.
....
Някои привърженици на източни философии може и да не се съгласят и да ми кажат, че с толкова "човешки" характерастики, човек няма как да стигне до божественото, до освобождение/мокша/нирвана. Но това ще е тяхната истина и аз приемам, че за тях тя е най-добрата. Моята, обаче е друга. И тя е, че както в човека така и в лъва присъства Бог, но човек е човек, например и защото има съвест, и съвестта го прави точно да бъде човек, а не лъв.
Човек е човек,защото е състрадателен.
Човек е човек, защото има вяра. Защото има надежда. Защото се учи.
Човек е човек, защото обича....

Жани

Коментари

  1. Жани, чета те с интерес:) Човек е човек и в съвършенството и в несъвършенството си, нали?

    ОтговорИзтриване
  2. За мен човек е съвършен винаги в дадения момент...искам да кажа, че днес например на 29 г.се чувствам абсолютно завършена за тази си възраст, точно днес, точно сега. Това не означава, че няма да полагам усилия да дам най- доброто от себе си и в следващия момент. На 16 г. съм била съвършена за възрастта си, правила съм най-доброто според възможностите си тогава. Тогава съм и излеждала и съм се държала по различен начин спрямо днешното ми Аз - но пак съвършено, точно в този и в отминалия момент....:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…