" Септември " на Жани Петрова


Септември

Тя реката също ще ме заведе
До морето, наричаното черно
А в сърцето си съм аз на пристан
И душата ми се люшка от вълните....

Крякат чайките високо,
Пеят септемврийския етюд.
А морето е красиво и широко
И пази спомен, че била съм тук

И някак си намерих водната стихия
Тя измива всичко...
И реката си тече към тебе,
С душата на океан съм аз простила

Автор: Жани Петрова из стихосбирка "Моят бряг...още съм там"

Коментари