Днес се чувстам много вдъхновена. Вдъхновена да се отдам на спокойствието в душата! Странно ли звучи? Отскоро се преместих да живея отново в малкия град и контактите ми с хората зачестиха. Сега живея бавно. Точно както исках. А каквото търсиш, те намира;) Разхождам се постоянно, разговарям с приятели, имам време за семейството си, наслаждавам се на песента на птичките, зеленината на дърветата, аромата на цъфналите липи, на детския смях, който се чува отвсякъде, на небързащите за никъде хора... И точно тук, точно докато не бързам и аз, имам възможност да чуя мислите и желанията си. И точно тук, сред толкова хора, с които се заговарям ежедневно, си напомням, че човек се чувства много по-цялостен като не осъжда другите, като ги приема такива каквито са. Че човек е това, което е. Че няма смисъл да очакваш от когото и да било дадено поведение, че няма смисъл да се опитваш да вкарваш себе си и другите в разни рамки. Защото всеки знае своята истина мълчаливо и няма адекватни думи, които да опишат адекватно даден човек, неговите постъпки или пък най-малкото чувствата. Каквото и да кажа за някого, то ще бъде само разказ, както са казали мъдрите Толтеки. И този разказ може да се пренаписва и пренаписва безброй много пъти както го вижда "разказвача". Защото всеки има своята истина.
Така че, мили Читатели, аз наистина се налаждавам на спокойствието на своя ум и ако това е вашата истина, нека и при вас да е така.
Желая ви вдъхновен и пълен с възможности ден!

Коментари

  1. Много ми се иска и аз, Жани, да се чувствам така...Радвам се, че си имала силата или знам ли точно какво качество е, може би пък мъдростта - да го постигнеш. Не съм живяла никога другаде, освен в "големия град", но не бих си и помислила да опитам другаде, просто може би като синдрома на отвлечения - и аз не мога да се откъсна от лапите на шума, стреса, изнизващите се през пръстите дни...дори не умея да живея по друг начин. Имам някакъв страх, че едва ли не извън София не може да се живее - няма "удобствата"(училища, болници, театри, спортни зали...), няма работа...А всъщност, пътувайки, макар и рядко виждам и харесвам това спокойствие на другите населени места, сякаш там времето е спряло...и хората са усмихнати, не са изнервени...Но когато попадна за повече от ден-два на такова красиво, приятно, тихо място - сякаш тишината и спокойствието ме смазват, липсва ми кипежа, бумтежа на живота...Знам ли, може да не съм достигнала до това решение, а може би ми се иска да имам едно такова местенце, където да се измъкна, когато ми дотежи напрежението, и обратно - да се върна тук, когато ме обземе скуката там...

    ОтговорИзтриване
  2. Имам един пост - казва се Живот в големия град. Макар и да съм родена и израстнала в София, веднъж познала другия живот - онзи на небързането, бавния и спокойния, разбрах, че за мен и семейството ми сега е най- добре да се върнем към него. Преди няколко години, ми липсваше бъркотията и шумотевицата на столицата, но сега ме отблъскват. Харесва ми, че не бързам, че имам време за най-важното, че се наслаждавам на живота, че дишам! Че дишам чист въздух, а не бензин. Разбира се, има си и своите липси, но с мъжа ми преценихме, че на този етап плюсовете са повече. За в бъдеще - кой знае. Все морето ме влече. Каквото е най-добро да се случи утре, ще се случи. За днес знам, че е най-добре да съм тук. Вървим си по Пътя...
    А страхът....няма място за него, веднъж повярвали, че всичко се ражда от любовта;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Явно не съм "пораснала" за такава промяна или пък съм тук, защото е най-добре да е така сега...А за страха си права, но на практика трудно се изкоренява, това винаги е било слаба моя страна, не съм от рискуващите, а понякога е хубаво човек да поеме риск!

      Изтриване

Публикуване на коментар