И нищо, че в неделя вали почти навсякъде в България, а според календара настъпва дългочаканото лято, важното е в душите ни да е слънчево, независимо от времето навън. Веднъж в един свой пост написах, че за мен сезоните са два - Коледа и Лято с преобладаваща Пролет в душата! И нека това да е пътят на щастието, защото то се гради отвътре, а не отвън. Отскоро живея в малък зелен град и имам възможност да се наслаждавам на природните дадености ежедневно - синьо небе, безброй разцъфнали дървета, бели облачета и ширеща се река, пълна с история. А морето! Морето си ми бушува в сърцето. Видях го и ще го видя скоро пак. И колкото и да вали, слънцето изгрява. Вали. Няма как. Вали, за да напои земята и да роди. Вали, за да измие страха, срама, вината и всички други емоции с нисък заряд, създадени от егото. Егото, което ни казва, че щом вали не е хубаво; което ни пречи да видим щастието в нас....

Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!
Жани

Коментари

  1. Ха, това е някое Дунавско градче, нали? Ех, колко си далече...а така по моему си определила сезоните...и любимото море...Поздрави...далечни:))

    ОтговорИзтриване
  2. Поздрави, Веси:) Дунавско е да - Козлодуй:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никога не съм била в Козлодуй! Там не е ли опасно и замърсено? Или аз съм с остаряла информация...

      Изтриване
  3. Хехе, незнам откъде ти е информацията...била тя и остаряла:) Нито е опасно, нито замърсено.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар