Пропускане към основното съдържание

Мисли, изпълнени с вяра

Аз вярвам, че даденото ми знание е достатъчно. Знам толкова колкото ми е нужно. Вярвам, че има неща, за които човешките същества не са готови да научат. Вярвам, че има закономерност на събитията. От гледна точка на скромния човек има дуалност. Има добро и недобро. От гледна точка на Бог обаче всичко е едно.
Може да ви се стори странно, че говоря за такива неща, имайки впредвид възрастта ми. На 28 съм. И знам. Знам много малко и в същото време много. Точно колкото ми е необходимо. Знам "тайната" на щастието. Тя е отвътре, а не отвън.
Не съм будистка, но знам как да медитирам. Далеч съм от източните мъдрости и правя йога само за здраво тяло. Не знам какво е когиталност, ченълинг и ретрограден Меркурий, но знам какво е любов. Вярвам в силата на Бог, светиите и ангелите, които са във всички нас и всичко около нас. Доверявам се на вътрешния си глас и не правя нищо, което не чувствам "мое".
Вярвам, че всеки е тук с някаква цел. За някой това е да е детска учителка, за друг майка, за трети - ядрен физик, или пък банкер. Някой може да строи новото време за бъдещи поколения. За всеки има място. И всеки е там, където трябва да бъде. В точното време.
Вярвам и че хората колкото следва да обръщат внимание на духовните си потребности, толкова трябва и да са заземени.
Знам, и че повечето проблеми в ежедневието ни идват от егото. Егото, което поставяме на пиедестал. От него идват страха, очакванията, неприемането, оплакванията, гнева, ревността, сравнението и всичко, което ни кара да се разделяме от другите. От него идва дуалността. От момента, в който Адам и Ева са познали срама и са поискали да се покрият, за да не ги види голи Бог, от тогава се е зародило егото. Онзи примитивния аз, а не съзнателния.
Аз съм разбрала, че с егото борба не бива, защото в борбата по-силно е то от съзнателния аз. Следва да се обичаме най-първо себе си, за да може да се оттърсим от негативните влияния на егото. А и е част от нас самите.
И все пак има моменти, в които си "гъделичкам" егото и това ми доставя радост. Не съм Бог, а човешко същество! Но Бог живее в мен!
И точно за това знам, че човек е способен на невероятни неща с мисълта си. Мисълта, в която живее вярата. Вярата, че се случва и предстои само добро. Само това, което е нужно.
Вярвам, че всеки има своя път и животът е пълен с изобилие. Вярвам, че всеки привлича това, което му се случва и че вярата създава реалности.
И знам, че докато вярвам в тези неща, докато благодаря за всичко, което имам и нямам, за всичко, което знам и незнам, аз вървя по пътя си уверена, че пред мен се открива цял нов свят, пълен с възможности и че всяка промяна е благодат!

Коментари

  1. Нямаш си представа колко добре ми подейства написаното! Интересен човек си ти, Жани!
    От известно време съм в "дупка", не знам защо, просто всичко започна да ми се случва наопаки, дето се вика отвсякъде сякаш нещо не върви, или поне такова е усещането ми...и сякаш аз съм загубила почва, увереност, предала съм се. Не че са някакво огромни проблеми, по-скоро всекидневни малки неудачи, коти не спират и не спират...
    Знам на теория, че трябва да вярвам, че положителните мисли и визуализации са нещо, което винаги помага и се превръща в реалност, знам че човек получава толкова, колкото мечтае, но умората ли, какво ли сякаш ми пречи да задишам свободно и да подредя ежедневието си - първо в мислите, а после и в действителност.
    Мисля, че прочетеното тук ми помага по пътя към създаване на мисли, пълни с вяра! Благодаря и се радвам, че си тук и сега, и макар и да съм по-възрастна - има какво да науча от теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Веси, благодаря! Благодаря, че ми споделя. Прекрасно е да знаеш, че помагаш по някакъв начин! Радвам се много щом ти действат положително моите думи:) Знаеш ли, аз също имам понякога своите дупки. Понякога губя баланса и всичко казано дори и от самата мен, се превръща само в думи. Но през повечето време гледам.на живота като на красиво творение, с благодарност и вяра, че всичко се случва с някаква причина...дори да чуеш една песен уж случайно, дори полъх на вятър...всичко води до друго нещо....Прегръдки, Жани.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, точно така, понякога това, което мисля, и съм уверена сега, след ден-два се срива и сама вече не го вярвам...Но хубаво е, че е само моментно и пак намирам сили и красота наоколо, смисъл, любов и вяра - и продължавам...а може би просто среща с човек като теб, случайна, или пък не:)
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  4. Прегръдки, Веси:) Според мен няма случайни срещи, щом се е случила, значи е трябвало...Всяка ситуация ти носи ценен урок:) Усмихнат и изпълнен с вяра ден ти желая:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…