Мисли, изпълнени с вяра

Аз вярвам, че даденото ми знание е достатъчно. Знам толкова колкото ми е нужно. Вярвам, че има неща, за които човешките същества не са готови да научат. Вярвам, че има закономерност на събитията. От гледна точка на скромния човек има дуалност. Има добро и недобро. От гледна точка на Бог обаче всичко е едно.
Може да ви се стори странно, че говоря за такива неща, имайки впредвид възрастта ми. На 28 съм. И знам. Знам много малко и в същото време много. Точно колкото ми е необходимо. Знам "тайната" на щастието. Тя е отвътре, а не отвън.
Не съм будистка, но знам как да медитирам. Далеч съм от източните мъдрости и правя йога само за здраво тяло. Не знам какво е когиталност, ченълинг и ретрограден Меркурий, но знам какво е любов. Вярвам в силата на Бог, светиите и ангелите, които са във всички нас и всичко около нас. Доверявам се на вътрешния си глас и не правя нищо, което не чувствам "мое".
Вярвам, че всеки е тук с някаква цел. За някой това е да е детска учителка, за друг майка, за трети - ядрен физик, или пък банкер. Някой може да строи новото време за бъдещи поколения. За всеки има място. И всеки е там, където трябва да бъде. В точното време.
Вярвам и че хората колкото следва да обръщат внимание на духовните си потребности, толкова трябва и да са заземени.
Знам, и че повечето проблеми в ежедневието ни идват от егото. Егото, което поставяме на пиедестал. От него идват страха, очакванията, неприемането, оплакванията, гнева, ревността, сравнението и всичко, което ни кара да се разделяме от другите. От него идва дуалността. От момента, в който Адам и Ева са познали срама и са поискали да се покрият, за да не ги види голи Бог, от тогава се е зародило егото. Онзи примитивния аз, а не съзнателния.
Аз съм разбрала, че с егото борба не бива, защото в борбата по-силно е то от съзнателния аз. Следва да се обичаме най-първо себе си, за да може да се оттърсим от негативните влияния на егото. А и е част от нас самите.
И все пак има моменти, в които си "гъделичкам" егото и това ми доставя радост. Не съм Бог, а човешко същество! Но Бог живее в мен!
И точно за това знам, че човек е способен на невероятни неща с мисълта си. Мисълта, в която живее вярата. Вярата, че се случва и предстои само добро. Само това, което е нужно.
Вярвам, че всеки има своя път и животът е пълен с изобилие. Вярвам, че всеки привлича това, което му се случва и че вярата създава реалности.
И знам, че докато вярвам в тези неща, докато благодаря за всичко, което имам и нямам, за всичко, което знам и незнам, аз вървя по пътя си уверена, че пред мен се открива цял нов свят, пълен с възможности и че всяка промяна е благодат!

Коментари

  1. Нямаш си представа колко добре ми подейства написаното! Интересен човек си ти, Жани!
    От известно време съм в "дупка", не знам защо, просто всичко започна да ми се случва наопаки, дето се вика отвсякъде сякаш нещо не върви, или поне такова е усещането ми...и сякаш аз съм загубила почва, увереност, предала съм се. Не че са някакво огромни проблеми, по-скоро всекидневни малки неудачи, коти не спират и не спират...
    Знам на теория, че трябва да вярвам, че положителните мисли и визуализации са нещо, което винаги помага и се превръща в реалност, знам че човек получава толкова, колкото мечтае, но умората ли, какво ли сякаш ми пречи да задишам свободно и да подредя ежедневието си - първо в мислите, а после и в действителност.
    Мисля, че прочетеното тук ми помага по пътя към създаване на мисли, пълни с вяра! Благодаря и се радвам, че си тук и сега, и макар и да съм по-възрастна - има какво да науча от теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Веси, благодаря! Благодаря, че ми споделя. Прекрасно е да знаеш, че помагаш по някакъв начин! Радвам се много щом ти действат положително моите думи:) Знаеш ли, аз също имам понякога своите дупки. Понякога губя баланса и всичко казано дори и от самата мен, се превръща само в думи. Но през повечето време гледам.на живота като на красиво творение, с благодарност и вяра, че всичко се случва с някаква причина...дори да чуеш една песен уж случайно, дори полъх на вятър...всичко води до друго нещо....Прегръдки, Жани.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, точно така, понякога това, което мисля, и съм уверена сега, след ден-два се срива и сама вече не го вярвам...Но хубаво е, че е само моментно и пак намирам сили и красота наоколо, смисъл, любов и вяра - и продължавам...а може би просто среща с човек като теб, случайна, или пък не:)
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  4. Прегръдки, Веси:) Според мен няма случайни срещи, щом се е случила, значи е трябвало...Всяка ситуация ти носи ценен урок:) Усмихнат и изпълнен с вяра ден ти желая:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар