"Хоризонт" на Жани Петрова


"Хоризонт" на Жани Петрова

С разпилени от вятъра мокри коси, хоризонтът е толкоз далечен!
И в мен се възраждат сините дни, и чувам аз морската песен!

И ето стъпвам аз на брега си,
В сърцето намерих дома си!
Безбрежното синьо се слива с небето,
И мои са планината, реката, морето!

И след годишното лутане, аз се прибирам,
Щом хоризонта го виждам, мир аз намирам!

Във мойта душа светове живеят,
Красотата е там и без да се слеят!
А хоризонтът е жив, в него родих се,
С любов се изпълвам, ах, как опияних се!

Хоризонтът е там и душата ми мирна е,
А сърцето ми цяло море е......

Коментари

Публикуване на коментар