Св. Св. Кирил и Методий

Св. Св. Кирил и Методий се чества на 11 май и е неподвижен църковен празник. Отначало Църквата празнувала паметта им в деня на тяхната смърт - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже били родни братя и делото им ги обединява в едно, се появило желанието в славянските църкви тяхната памет да бъде почетена в едно общо честване.
Св.Всерусийски Синод по повод празнуването на Моравската мисия на св. Кирил и Методий взел следното решение : " За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий! " След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
В България 24 май е обявен за национален празник в чест на светите братя. В този Ден на българската просвета и култура и славянската писменост празнуват учащите се и целият народ. 24 май се посреща с празнично украсени с цветя и знамена училища. В училищния двор след празничното шествие се прави водосвет и се провежда тържествено събрание, в което се отдава почит на просветителите.
Източник на текста : " Празници и обреди на българина ", изд. ИК " ПАРНАС"
Житие на Кирил
Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".
Житието на св. Кирил било написано отсв. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.
Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.
Житие на Методий
Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.
В Моравия светите братя заедно учели народа на христианската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.
Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.
И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
Лично аз се гордея, че съм българка, че пиша, чета и говоря на български език.
Гордея се, че Православната Църква се е развила и запазила през годините именно благодарение на нашата азбука.
В българския език намирам своята принадлежност и със свобода мога да ви кажа Честит празник!
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!
България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил! 
Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!"
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

Коментари