Пропускане към основното съдържание

Св. Константин и Елена. Нестинарство. Пеперуда и Герман.

Св.Константин и Елена е малък църковен празник, отбелюзван в цветуща пролет - 21 май. Царуването на император Константин ( ок. 280 - 22.V.337 г.) и неговата майка Елена е едно от най-важните събития в историята на християнството. Константин обединява империята и официално въвежда християнството като държавна религия. Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.
На Св.Константин и Елена е забранена всяка полска работа. Празникът, наречен още Костадиновден, се чества и за предпазване от градушка. Вярва се, че " Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
     В Югоисточна България и в някои села в Странджа до Черно море се извършва обичаят игра на огън, нестинарство. След празничната служба в църква всички се отправят начело със свещеника, носейки иконата на св. Константин и църковните хоругви, към параклиса на светеца или къщата на главния нестинар, наречен конак. В конака стои свещеният тъпан, който при друг случай не се използва. След като всички се помолят на св. Константин и Елена, започват да удрят тъпана и засвирват специалната нестинарска мелодия. Още тук главният нестинар и някои други биват "прихващани", т.е. изпадат в особено религиозно екстазно състояние и се заиграват с иконата в ръка. Оттук шествието се отправя към аязмото ( извор )  на св. Константин, където свещеникът отслужва литургия, ръси и благославя донесените тук курбани ( хляб, сирене, печени овни ). До мръкване всички остават на обща гощавка. На мегдана в селото върналите се заварват голям огън от струпаните дърва, които прегарят и се превръщат в жарава. Гайдата и тъпанът засвирват, младите заиграват хоро. В този момент нестинарите отново биват " прихващани " и нагазват боси в огъня с иконата на светеца в ръка. Играта им продължава няколко минути. През това време някои от нестинарите предсказват падане на градушка, близки болести, воини и пр., както и начините за избавяне от тях. След играта всички се разотиват, а нестинарите се връщат в конака, където оставят иконата и тъпана, измиват си ръцете и се хранят.
В този период, когато са най-честите засушавания, се извършват обреди за измолване на влага -от Гергьовден до Свети Дух ( Свети Дух е винаги в понеделник след св. Троица, на 51-ия ден от Великден)
Особено значение има обичаят Пеперуда, в който участват момичета между 10 и 12 години. Основното обредно лице - Пеперудата - е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. Вкъщи или при реката окичват Пеперудата с различни треви и бурени, най - много бъз, някъде и с живи жаби и кост от "незнаен" гроб. Цялата група обикаля къщите и пее специална песен - молба от Пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента Пеперудата играе, размахвайки в ръце зелени клонки. По време на играта и след нея стопанката полива Пеперудата с вода ( от котел или сито ), а тя се отърсва от водата. Може да напръска и останалите момичета. В дар групата получава брашно, боб, мас, но никога яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото търкалят и по начина на падането му гадаят за реколтата.
Накрая отиват при реката, където хвърлят зеленината и другите обредни украси на пеперудата във водата и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Молебденът за дъжд, известен в Западна България, има църковнохристиянски характер. Той се устройва в същия период.
В Северна България е познат обичаят Герман, който се изпълнява много често в деня на Пеперудата, но винаги след нея. В него участват момичета, участвали в Пеперудата. Приготвят кукла от кал или глина от реката с размер до 50 см. и я наричах Герман. Тя представлява гол мъж със скръстени на корема ръце. Поставят я върху керемида или в сандъче, окичена с цветя, и я погребват, спазвайки погребалния обичай. След 3,9 или 40 дни я изравят и хвърлят във вода. Ако вали много дъжд, се прави Герман за суша - тогава куклата е от метла.
Източник на текста: "Празници и обреди на българина", изд. ИК "ПАРНАС"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…