Свето кръщение

Кръщението е първото тайнство, което приобщава към християнството всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите. Чрез всички останали тайнства християнинът живее духовен живот, а чрез Кръщението той се ражда за такъв.
Начало на кръщението сложил св.Йоан Кръстител. Йоановото кръщение не било тайнство. То имало само предобразно значение и било подготовка за християнското кръщение. Било само покайно кръщение, което не възраждало нов живот, а имало за цел да пробуди разкаяние у хората, да ги накара да се обърнат към Господа за прошка на греховете.
Тайнството Кръщение като духовно-благодатно средство за възраждане чрез вода и Дух е установено чрез Исус Христос след Възкресението Му, когато той казал на учениците си: " Идете, научете всички народи, като ги кръщавате, в името на Отца и Сина и Светия Дух".
Апостолите изпълнили точно заповедта на Господа - всички, които повярвали в Него, те кръщавали в името на Отца и Сина и Светия Дух и чрез Кръщението ги въвеждали в Църквата Христова.
Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат върху кръщавания. Благодатта на Св. Дух го очиства от първородния грях и от извършените лични грехове ( ако се кръщава възрастен ), възражда го духовно и го освещава. Нашето спасение не е дело само на благодатта, то се извършва и при нашето живо участие, което се изразява в усилена борба с греха. При Кръщението се поставя само началото на постепенната вътрешна обнова на духовната природа на човека при съдействието на свободната му воля, то му дава възможност да расте и укрепва в доброто.
Видимата страна на тайнството Кръщение е потапянето във вода и произнасянето на кръщелната формула.
Водата трябва да бъде чиста. Кръщението се извършва от свещенник, като кръщаемият се потапя три пъти в купела със свещенна вода в името на светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух. По този начин кръстеният младенец се очиства от греха на родителите си, а ако е възрастен - от първородния грях и от греховете, натрупани до кръщението.
От пристъпващите към това тайнство се изисква разкаяние за греховете и вяра в Бога. Извършва се и обредът отричане от дявола, за да се пропъди дяволът от кръщавания. Отричането от Сатаната и заклеването става в името на Исус Христос, като над кръщавания се прави кръстен знак. Сам Христос казва: " С името ми ще изгонват бесовете".
Преди потапянето във водата свещеникът миропомазва кръщавания, като прави малки кръстчета на челото, гърдите и ръцете му с осветен елей. Така се освещават умът, чувствата и волята.
Обличането на кръстения в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, които той получава чрез Кръщението и които е длъжен да пази през целия си живот.
Кръстът, който свещенникът полага над кръщавания, е знак за новото му християнско звание и за задължението му да бъде верен последовател на Христовото учение.
Запалените свещи и трикратното обикаляне около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи означават и това, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето напомня, че кръстеният от този момент трябва вечно да принадлежи на Христа. Запалените свещи, които всички присъстващи държат, са символ на Божието просвещение.
Отрязването на косите на новопокръстения означава, че той става раб Божи.
Особено важен е изборът на този, който ще въведе новия християнин във вярата. Той става негов кръстник ( възприемник ) и започва да се счита за духовен баща на детето. Заедно с родителите той се грижи за кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Между него и кръщелника му се създава духовно родство от първа степен.
Съвети за кръстниците на близките на кръщелника:
- желаящите да бъдат кръстници трябва да са източноправославни християни и да са кръстени;
- да представят на свещенослужителя акт за раждане на кръщелника;
- да донесат в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала;
- кръщелникът се облича след ритуала в нови бели дрехи, подарени от кръстника;
- за здраве на кръщелника в храма се носят и се раздават на присъстващите погача, бонбони и сладкиши;
- кръстникът подарява на кръщеника си малко златно или сребърно кръстче, което се освещава в църквата и се носи цял живот като символ на Христовата вяра.
Задължения на близките и свещенослужителя:
- свещенослужителят регистрира кръщавката в специална книга - регистър на църквата и издава кръщелно свидетелство, подписано и подпечатано от него;
- ако детето е под 40 дни, майката не може да присъства на обряда. В такива случаи предварително на нея и на детето свещеникът чете специална молитва в друг ден;
- кръщението може да извърши духовник от по-висш сан-епископ, архимандрит, митрополит. Това се уговаря предварително;
- кръщавката се извършва обикновено в енорийския храм, но може да се предпочете манастир или друга църква в страната, както и в някои случаи домът на кръщелника;
- таксите за обряда са определени от канцеларията на митрополията;
- кръстници не могат да бъдат родителите на детето.
Тържествеността, която носи тайнството на Светото Кръщение, не може да се сравнява в никакъв случай с изкуствено създадената и доскоро поддържана традиция на празника " Именуване на новороденото". Кръщението създава настроение на истинска духовност. Светото кръщение приемат и възрастни, които не са били кръстени до този момент. Счита се, че приемането на кръщение променя живота ни към по-добро.
Източник на текста: " Празници и обреди на българина", изд. ИК "ПАРНАС"

Коментари