Възкресение Христово / Великден

Възкресение Христово започва да се чества още в 23 часа вечерта на Велика събота, когато е Пасхалната полунощница.
Свещенниците в светли одежди запалват свещи и всички богомолци, празнично облечени, ги следват в тържествено Литийно шествие. В полунощ свещенникът запява възкресения тропар " Христос воскресе из мертвих", с което обявява Възкресението. Християните се поздравяват с думите " Христос воскресе - Воистина воскресе" и с огъня, взет от храма, по стар обичай се прибират по домовете си.
На следващия ден - неделя е най-великото събитие в историята на християнската църква. Преди обед се отслужва т.нар. " Второ Възкресение", по време на която се чете на различни езици от Евангелието за явяването на възкръсналия Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението и вестта за Възкресението му сред различните народи.
Великден се празнува три дни.
Първият е винаги в неделя, като празнуването му започва още в полунощ с обявяването от свещеника, че Христос е възкръснал, когато всички отиват на тържествената литургия. Свещта, която са държали там, донасят за запалена вкъщи. Тук отговяват, като най-напред хапват по малко яйце и козунак ( в миналото обреден хляб ). С този ритуал се слага край на великденските пости. И вкъщи, и на улицата се разменят христовите поздравления по каноните на праославната църква. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце излезе най-силно ( борец ), той ще бъде най-здрав през годината.
На празника младоженците ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца и великденски козунаци и също получават от домакините.
Момите, които са кумичили на Лазаровден, отиват в дома на кумицата с червени яйца и кумичин кравай. Те и целуват ръка и от този момент спират да и говеят ( мълчат ). След общата трапеза кумицата ги извежда извън селото, където се люлеят за предпазване от змейове, самодиви и женски болести. През трите дни се играе общоселско хоро.
Вторият ден на Великден в някои райони се нарича разтурни понеделник, свързан с обичая размятане на яйца за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците от селото се събират на някоя поляна, застават на две групи една срещу друга и търкалят червени яйца помежду си.
През трите дни на Великден, трапезата трябва да е заредена по всяко време, за да се покаже гостоприемство. Между деца и родител, и между кумци и кръстници се разменят яйца и козунак. Така се засвидетелства почит и любов. Поздравът от Великден до Възнесение остава " Христос Воскресе - Воистина Воскресе" и се спазва 40 дни.

Седмицата след Великден се нарича Томина/ празна, светла /  неделя. Свързана е с първите появления на възкръсналия Христос сред своите ученици и последователи. Когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разпространила, само апостол Тома не повярвал и пожелал да пипне раните от гвоздеите на Исус, за да се убеди във възкресението му. На осмия ден от възкръсването си Христос му се явил и го накарал сам да се убеди в истината. Оттогава остава и израза " Тома неверни", а този ден е наречен Томина неделя. Седмицата се нарича празна поради забраната да се работи каквото и да е. Томина неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл.

В понеделник след Томина неделя е празникът Софинден. Той се тачи за предотвратяване от суша. Жените не перат или ако перат не доизсушават дрехите. Мъжете не копаят и не сеят. Тези забрани се свързват и със здравето на хора и добитък. Против пъпки и рани на Софинден всички си измиват лицето и ръцете с вода, в която е потопено червено яйце. Не се вари мляко, не се впряга добитък и не се ходи на нива.

Източник на текста: " Празници и обреди на българина", изд. ИК " ПАРНАС"

Желая ви светли празници, мили Читатели на блога. Желая здраве и щастие на вас и на семействата ви!

Жани

Коментари