Велика седмица

Великден променя датата си от 4 април до 8 май, както е определено на I Вселенски събор/325 г./. За да бъде истински празник на светлина и обновлението, Великден е винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден - деня, в който е възкръснал Христос.
Последните дни на Христос и Възкресението Му, християните започват да честват от понеделника след Цветница. Тази седмица се нарича Велика, Страстна седмица, а всеки ден е велик, понеже е наситен с драматизъм, свързан със страданията на Христос до възкресението Му. Христовите мъки се преживяват и от миряните в църква, където през тази седмица службите са особено тържествени и официални. Празничната подготовка за Великден е свързана с много обичаи и е строго определена по дни.
Първите три - понеделник, вторник и сряда, са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. През тези дни трябва да завърши подготовката на дома за посрещането на светлите празници.
На Велики четвъртък жените боядисват яйцата. Първото яйце се прави винаги червено - с него домакинята потърква децата по бузките и челото, за да са здрави и червени, а после го оставя при домашната икона. Там то стои до велики четвъртък следващата година, когато по вътрешността му гадаят за бъдещето. Вярва се, че първото червено яйце може да лекува. Великия четвъртък се тачи за предпазване от градушка. Затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят и до следващите шест четвъртъка / последният е Спасовден /, наричани също велики. На първия велик четвъртък се меси нов, млад квас, в който се слагат лековити билки. От кваса запазват и с него през годината лекуват или го използват срещу магии. През великата, страстната седмица Христос завършва земния си път. Затова през тези дни в църквата се извършват особено тържествени богослужения, припомнящи Светото евангелие. На Велики четвъртък се извършва Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, на която Той предсказва смъртта Си и предателството на Юда. След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват воиници и след целувката на Юда, с която Христос е предаден, Го залавят. На Велики четвъртък свещенослужителите изнасят кръста от олтара, с което символизират носенето Му от Христос до Голгота.
Сутринта на Разпети петък Христос е разпънат на кръста. Погребан е в каменен саркофаг, в пещера, пред която властите поставят стража и огромен камък на входа и. В този ден на богослужението се изнася плащеницата, с която е завито тялото на Христос. Богомолците минават под отрупана с дарове плащеница със здравец в ръка, който отнасят благословен в домовете си. Счита се, че който има грехове, не може да премине това препятствие. На този ден, както и в събота, стопанките замесват козунаци и се приготвят великденски сладки.
На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба на Христос, но го намерили празен, а пред тях се явил Ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.
Източник на текста: "Празници и обреди на българина", изд. ИК"ПАРНАС"
Снимка: pravoslavieto.com

Коментари