"Старата планина" от Жани Петрова

В Старата планина остана част от съня ми,
зове ме в сърцето и чувам плача и.
Старата планина към морето ме води,
тя ме познава, в душата ми се разходи.
И ако от погледа ми избяга и спра да я виждам,
аз знам, че ме чака и все я намирам
Дали в далечината, дали във ума,
сърцето ми броди през нея в съня.
И някъде отсреща влакът си трака.
От своя прозорец я виждам и в мрака.
Под звездния купол се роят върховете,
и страшни и нежни са там ветровете.
В съня си видях тунел от зелено...
В Старата планина сърцето ми е родено!
По моите пътеки, гори и поляни,
аз вечно ще търся своите мечти неразбрани!

Коментари