Цветница/Връбница/Вход Господен

В неделя преди Възкресение, на следващия ден след Лазаровден, се чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим. Еврейте дълго време били управлявани от неприятелите си - римляните и чакали да дойде последния израелтянски цар, който ще влезе в Йерусалим, възседнал магаре, така както техните царе винаги влизали в този град. Исус знаел, че ще стане цар, но небесен и за да повярват хората решил да направи така, както пишело в старите книги. От селото на Лазар той тръгнал към Йерусалим, където след няколко дни започвала Пасха. В едно близко село казал да му доведат младо магаре, което досега никой не бил яхвал. Учениците разбрали какво се канел да направи. Постлали пътя, по който минавал с палмови клонки като благодарност. Като символ на тази благодарност у нас служат върбовите клонки,  заради която празникът се нарича и Връбница.

В Евангелие от Иоан (12:12-18) се описва как Исус отива в Йерусалим.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."

Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба в църква, откъдето си вземат "четени" върбови клончета. В някои краища правят от тях венче, което слагат на иконата. То е свещено и ако някой се разболее, палят го и кадят болния. Урочасано дете измиват с водата, в която е натопена върбата; слагат се на кръста и главата, за да не болят. От тях забиват лятото там, където ровят къртици, червеи и др.
На Цветница се изпълнява обичаят кумичене. Лазарувалите момичета отиват на  реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В някои райони, всяка мома приготвя обреден хляб - кукла със залък, от който се кумичи.
След кумиченето всички отиват в дома на избраната кумица, където се слага обща трапеза. Момите "говеят", т.е. не говорят на кумицата до Великден.
Привечер на Цветница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
В Северозападна България се изпълняват поминални обреди. Вярва се, че на Връбница " разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница, когато всички раздават за умрелите. В петък още жените сваряват жито - куча, и приготвят обредни хлябове без мазнина. Правят и малки прусурки според броя на умрелите, но винаги нечетно число. Същата вечер жените - с рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата като носят и кадилница с въглени и тамян. След като свещеникът освети донесеното, всяка жена прекадява и прелива гробовете и раздава хляба и житото. Малките прусурки се раздават сутринта на самата задушница.
На Връбница преди изгрев жените отиват на гробищата с върбови клончета, плява ( царевични стъбла ), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете, след което запалват огън с плявата.
На Цветница празнуват всички, носещи имена на цветя и дървета. Църквата разрешава да се яде риба на този ден.

Да е светъл празникът за всички ни! Честит имен ден на празнуващите! Бъдете здрави!

Източник на текста: "ПРАЗНИЦИ И ОБРЕДИ НА БЪЛГАРИНА", изд. ИК " ПАРНАС", pravoslavieto.com

Снимки: pravoslavieto.com

Коментари