Забравени мечти

Имате ли мечти, които да стоят тихичко и кротичко, там, в ъгъла на вашите мисли? И изведнъж, след време да проблязват като светкавица в буря в съзнанието ви, че са били забравени? Аз имах. Но започнах да си ги припомням! И Слава Богу, защото реализирането на мечтите носи промяна, носи обновление на душата. Дълго може да ги "скатаваме" и да се правим, че те не са за нас. Но отнякъде все ще нашепват, все ще напомнят за своето съществуване. Защото веднъж създадени от нашите умове, те винаги ще бъдат там и ще чакат да се сетим за тях. Няма как да бъдат забравени за дълго, защото те отразяват нас самите. Няма как да забравим наистина мечтите си, защото няма как да забравим себе си, да забравим кои сме.
Та, припомняйки си едни поскътани стари мечти, аз се сетих за пореден път, че от себе си човек не може да избяга. Сетих се отново, че промяната е валидна за твоето обновление само, ако копнее за нея душата ти.
Не общоприетото. Не общовалидното. А само твое, за което твоето сърце бленува. И никакви условности, никакви ограничения не могат да затворят сърцето в пашкул и да не мечтае за своето. И дори забравени, мечтите се връщат и те връхлитат, за да може да се почувстваш свободен, щом ги осъществиш. Дори и по-късно от желаното.
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!
Жани

Коментари