Пропускане към основното съдържание

В семейството са повечето причини....

Свикнали сме да осъждаме хората, нали! А аз напоследък свикнах да осъждам хората, който осъждат другите. Затворен кръг се получава. Егото не се предава лесно:) Но днешната ми тема не е за егото, макар и косвено то винаги да води парада.
Замислих се как осъждайки поведението на някого, често забравяме да задаваме въпроса "Защо?" и то не само "Защо правиш еди как си? Защо реагираш еди как си?", а по-точно трябва да се търсят отговорите на "Защо правиш еди как си по принцип ? Защо реагираш така по принцип ?". Не стана ли, ясно? Ами нека си представим един човек, който се чувства постоянно пренебрегнат и е с ниска себеоценка. Този човек е възможно да "напада" събеседника си при всеки сгоден случай, независимо дали е прав или не. Реакцията на събеседника ще бъде автоматична - защитна, и най-вероятно разговорът ще се превърне в караница. Ако събеседникът не вникне по-надълбоко в проблема, ако не е наясно как да подходи, ако не се абстрахира от конкретната причина за спора и падайки в ръцете на егото си, той не отстъпи, е възможно караницата да се превърне в сериозен скандал и като нищо тези двамата ще спрат да си говорят.
Има и друг сценарий - "нападнатият" събеседник да се опита да поговори с човека срещу себе си, но истински - с въпроси " Как се чувстваш наистина? Защо постъпваш така? Какво всъщност очакваш от мен?". Твърде вероятно е отговор да не получи, а дори напротив - да се засили конфронтацията. Но твърде вероятно е и обратния случай - да разбере причината.
Разбира се, това е ситуация, в която се предполага, че наистина "нападнатия" събеседник няма вина. Човешките взаимоотношения са сложни и предполагаеми сценарии има безброй. Но в повечето случаи, човек се защитава в своята позиция по даден въпрос, без да търси причините в нападките.
Я, ми кажете- сигурно имате някой сърдит съсед? Вечно намусен, светът му е крив и никога не се усмихва. Дори ви тресна входната врата пред носа онзи ден и не ви задържа асансьора. Или пък, нека ви споделя реален случай от моето ежедневие (не че намусеният съсед е измислен;). Пазарувам си в кварталния магазин. Една старица се опитва да прочете цената на маргарина, но не успява и моли една от служителките да и я каже. Служителката в магазина я подминава с думите " Оф, нямам време!". Първоначалната ми реакция, докато наблюдавах тъжната баба, беше: "Тая за каква се мисли?". Отидох при бабата и и казах цената. После наистина започнах да разсъждавам "Тая за каква се мисли?", но не да я обиждам мислено, а да се чудя защо мога аз да се държа любезно с хората, а тя-не. На касата също съм я виждала да се кара с клиенти. Та, на въпроса. Отговорът е един - и той е ЛЮБОВ. Сега някои ще кажат " Оф, и Божана ли почна да ни занимава с тая любов?", може и да не дочетат поста. Но, да! Отговорът ми този - ЛЮБОВ и сега ще ви разясня защо смятам така.
За да се държи някой озлобено към хората, той трябва да има причина. Тук само мога да предполагам за служителката в магазина, но знам, че ако в живота и има любов, тя и ще раздава любов. Ами, ако майка и не я е гушкала често, ако не я е целувала за "лека нощ", ако баща и не и е казвал никога, че я обича, ако постоянно и е натяквано, че от нея нищо няма да излезе, ако приятелят и е изневерил, ако вкъщи живее в караници....Я, сега да се върнем на съседа. Ами той ви видя с торбите и ви пусна входната врата пред вас. Ха, и за къде бърза? Ами, да се прибере в гарсионерата си и да се затвори далеч от хорските очи. И защо така? Ами, защото майка му е починала рано, отгледан е от мащехата си, която все му е демонстрирала, че той е недостоен за нейната любов, докато баща му се е напивал в кварталната кръчма. И той е повярвал. Повярвал е, че това е семейството, че така се държат хората и за това днес той ви тресна вратата под носа. Разбира се, това са предположения и аз самата в един пост написах, че не трябва да предполагаме, а да питаме. Но тези предположения в случая са като възможни сценарии на минали преживявания, които да доведат до днешните реакции в обикновени ситуации.
Схванахте, ли идеята ми? Основно любов получаваме и даваме в семействата си, и там, ако не ни научат как да "боравим" с нея, много трудно после някой друг ще може да го направи. Виждала съм майки да крещят на малките си деца на улицата, обиждайки ги, че са глупави. И съм су замисляла дали и на тях не са така крещели.
Да продължим със съседа. Той живее сам, защото никога не е успял да си намери жена. Всички са го мислили за сърдит особняк в училище и така през целия му път досега. Любовта така и не се проявила в живота му, защото не е имало кой да му я покаже. И за това за него е нормално да е груб с вас.
Аз съм израстнала в любов и продължавам да живея с нея. Благодаря на семейството ми за това, което съм. Защото твърдо вярвам, че всички причини за нашето генерално поведение се крият имено в нашите семейни отношения. И не търся оправдания. Търся причини. Има разлика.
За това е хубаво да се интересуваме от човека срещу нас. Не просто да го класифицираме и осъждаме. Вгледайте се хубаво в него, вгледайте се хубаво и във вас самите. Какво сте получили? Какво искате да дадете? Осъзнавате, ли че колкото повече любов давате, толкова повече и ще получите?...Въпросите са отворени, както и темата за семейните отношения. Има още много да се разсъждава и пише.

Прекрасен ден, мили читатели на моя блог:)
Жани

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…