Когато някой ни каже нещо за друг, винаги следва да имаме едно на ум. Няма значение колко ни е близък този някой, няма значение дали сме убедени, че той е искрен в намеренията си. Важното в случая е, че той изразява и вярва в своята истина. За нас тя може да е същата, подобна или друга. Каквато и да е, следва да стигнем до нея със своите си усещания.
Например, най-добрата ви приятелка не харесва някого, заради това, че имат различни разбирания относно работата или пък отглеждането на деца. Вие автоматично приемате това за сигнал, че най-вероятно и вие няма да харесате този човек. След като се запознавате с него/нея обаче разбирате, че всъщност имате общи интереси. И разбирате, че въпреки близостта, която имате с приятелката си, нейната истина не е еквивалентна на вашата.
Това не означава да се съмнявате. Означава, че винаги сърцето решава. Но за да решава, то трябва да е чисто от чужди влияния.
Винаги трябва да сме убедени, че нашите решения са наистина наши. Приемаме съвет, "предъвкваме" го, осмисляме го и чак тогава вземаме решение как да постъпим. Няма нужда да отхвърляме. Напротив, приемаме и пак приемаме. Но не забравяме, че сърцето разбира кое е правилно.
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата.
Жани

Коментари