Баба Марта


Баба Марта е същински пролетен празник. Денят се чества за здраве и за хубаво време. Най- известният обичай на този празник я закичването с мартеници. Вечерта срещу Първи март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда. Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на кончетата, телетата и агънцата. Мартеницата може да е допълнително украсена с кръстчета, скиладки чесън, парички и пр. Носи се докато не се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваля и се оставя под камък, след което се гадае. Ако след няколко дни под камъка има мравки, ще се въдят много овце, ако има божи кравички- крави. Свалената мартеница може да се окичи и на плодно дръвче. От мартеницата запазват и после връзват на децата, които са засегнати от лоши очи/уроки.
За да се осигури хубаво време, жените рано сутринта изнасят на двора нещо червено - дреха, престилка, пояс или прежда - и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво. Бабите не излизат рано, за да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят. Ако пък се срещне с млади момичета, времето ще бъде добро.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат и не работят в градината.
Специално срещу град се тачат мартенските съботи. Тогава жените не вършат домакинска работа, а мъжете не орат. На огъня не се слага "черен"/ опушен съд.
На Първи март сутринта жените изтръскват всички дрехи, постелки и завивки, премитат и събраната смет запалват на двора, за да изпъдят бълхите и всички лошотии.
Пали се и се прескача огън, за да се изгонят змиите и гущерите.

Източник на текста: "Празници и обреди на българина", изд. ИК " ПАРНАС"

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА
Легендата се отнася за времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
ЛЕГЕНДА ЗА БАБА МАРТА
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другия - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! - думал й свекърът, стар стария. Преживял много той и мъдро може да поучи. По-слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кирпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът.- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала невестата и подбрала овцете и козите към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила и бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете заблудили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Източник на текста: balcanec.bg

И накрая споделям с вас едно стихотворение, което казах в училище преди мноооого години на едно тържество. Повечето деца си бяха избрали тогава стихчета за майките си, но аз като изявен инат реших, че нито едно от стихотворенията не беше достойно за моята мама. Така след време, сама и написах, което скоро ще излезе на бял свят с новата ми стихосбирка:)
Малко се отнесох:) Ето го и въпросното стихотворение за Баба Марта.

Малък Сечко свъсен кихна
и замина си далече.
Баба Марта се усмихна
и на Слънчо светъл Рече:

”Хайде, Слънчо, ставай сине
цяла зима спа на воля,
а сега поля градини
тебе чакат и се молят.

Чакат да ги стоплиш, сине,
да поникнат буйни ниви.
По дворове, по градини
да разцъфнат бели сливи.

Чакат вече и децата
те са палави и мили
разтвори им сърчицата
влей им бодрост, здраве, сили.”

За съжаление все още не съм узнала автора му. Моля, ако някой знае да напише в "коментари".

Честита Баба Марта, мили читатели! Желая ви здраве и само усмихнати дни:)

Снимки: internet

Коментари