Месни и Сирни Заговезни.Прошка.

Започваме честването на празниците, включени във Великденския пост. Те са подвижни, защото честването им се мени в зависимост от това кога е Великден. Неговите дати варират от 4 април до 8 май, както е определено на I Вселенски събор от 325 г. За да бъде наистина празник на светлината и обновлението, Великден се чества винаги след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние и то в първия неделен ден. Постите започват с Великденските заговезни.

Месни заговезни. С тях започва Великденския цикъл. Винаги се отбелязват в неделя осем седмици преди Великден. Те са предшествани от две по-особени седмици - Рушната неделя /седмица, в която "се руши" забраната да се пости в сряда и петък и която завършва с Неделята на блудния син. Втората се нарича Чиста неделя /седмица/, през която в сряда и петък се пости и завършва с Месни заговезни.
Името на празника произлиза от традиционната вечеря с месо - Неделя месопустна, след която не се яде месо до края на постите. На този ден се приготвя баница с извара и мас, кокошка, свинско. Цялата седмица до Сирни заговезни е изпълнена с веселие и маскаради,защото с настъпването на строгите пости от Сирница те са забранени. Тя отбелязва и края на периода, в които са разрешени сватбите. Нарича се още Сирна Неделя или Седмица на опрощението, защото по време на нея се иска прошка за греховете, които имаме към близките си. В събота преди Месни заговезни се отслужва и Голяма задушница. Прави се обща панахида и се раздават жито, яйца и сирене.

Сирни заговезни. С тях тържествено завършва  Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Великите пости. Загоява се със сирене, мляко и яйца.Хората пристъпват към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят е " Сладки заговезни и леки пости".
Три са основните моменти за този празник:
1.Обредна трапеза. Обредната трапеза се прави вечерта в неделя. Приготвя се баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи и риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец (кълчищен или мартеница), окачен за гредата на тавана ила на полилея, се върти парче халва. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят халвата с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамкането, което се нарича  последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. Гадае се и за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.
В някои райони с водата, в която са варени яйцата, си мият лицата на следващия ден - чист понеделник.
На Сирни заговезни и през предходната седмица, си взимаме прошка.

2. Палене на огън. Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от 8 до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне градушка.

Хора се играят за последно, тъй като заедно със сватбите са забранени по време на Великите пости.
3. Кукерски игри. Изпълняват се само от мъже, главно ергени през Сирната неделя и някъде в понеделник след Сирни заговезни, наричан Кукеровден. Всяка кукерска дружина си има водач - кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари, берберин. Водачът е облечен в кози, овчи или сърнешки кожи с козината навън, има кожена маска или пък е с нернено със сажди лице. На кръста му са окачена звънци, в ръка държи дървен фалос, обагрен в червено и пометаш ( дървен прът с привързан в края парцал за измитане на пещта). Бабата, облечена в парцаливи дрехи, носи кошница с прежда и хурка и се подпира на патерица. Носи "дете" от дърво, " ражда" като пуска коте отвисоко или краде истинско дете, докато обикалят домовете. Харачарите носят синджир, с който ловят хората и събират от тях "неизплатените данъци". Плюфкачите стрелят пепел по лицата и дрехите на хората. Познават се по това, че с помощта на кожи се правят на плешиви, а лицата са им начернени. Царят е в празнични дрехи и е с изкуствена брада. Маските на кукерите са богато украсени с разноцветни вълнени конци, кожи, мъниста, огледалца и пр. Всички кукери носят на кръстовете си звънци/ чанове с различна големина и дървени саби.
Кукерите обхождат домовете на хората с пожелания за здраве, плодъродие и благополучие. Подаряват им се брашно, яйца, боб. Кукерите изпълняват различни битови и комични сцени.
Извършва се обредно заораване а засяване от царя. Обикновено той е най-личният стопанин с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. На царя се слага трапеза на селския мегдан, на която отхапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в рало кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символично "убиват" царя с носеното от тях оръжие - кросно, след което царят възкръсва.

Източник на текста: " Празници и обреди на българина", изд. ИК "ПАРНАС"

Снимки: личен архив

Коментари