Пропускане към основното съдържание

"Злободневното" ядосване....вид самосъжаление?

Започнах да чета " Кратка история на времето" на Стивън Хокинг. Удивителна е! Този човек е удивителен! Предполагам знаете, че той не може да движи нищо от тялото си освен очите си. Въпреки това умът му е като бръснач, с чувство за хумор и самоирония е, и в книгата си казва, че въпреки болестта си е имал добър живот, благодарение на съпругата си, трите си деца и приятелите, и освен това има да свърши още много работа! Възхищавам му се! Възхищавам се на мечтателския му дух и неспирния му стремеж да намери отговор на вечното търсене на това откъде е започнала и къде свършва Вселената. Удивително е как такъв човек не се е оставил на самосъжалението и без да може да движи ръцете си написва няколко книги и не спира да търси и да се вълнува от Живота! Вдъхновявящо е! " Докато има живот, има надежда!", както казва той.
Гледах и филма, посветен на него. И така се замислих дали постоянното мрънкане, оплакване и ядосване за глупости като това, че някой те е настъпил, децата са разсипали яденето, някой е казал нещо си по твой адрес, или пък мъжът ти е забравил да изхвърли сутринта боклука, не е пореден акт на самосъжаление?! Замисля ли, ли сте се как реално се чувствате точно в определена ситуация, която на пръв поглед ви разгневява? Последните дни разсъждавах точно върху това. Всеки път, когато се ядосвах за нещо маловажно, се питах как се чувствам в този момент. И сама се изненадах. Общо взето винаги отговорът в главата ми бе досадно мрънкане като " Ох, горката аз! На никого не му дреме. Само аз ли искам да е чисто и подредено?!". " ОХ, ГОРКИЯТ АЗ!". Класически пример на егоцентрично самосъжалително отношение към себе си, обвинявайки околните.
Не мислите, ли? Аз, аз, аз! Егото иска постоянно да му обръщаме внимание, да не забравяме, че е там и е най-важно на света. Да, ама не! Егоцентрично ориентираното поведение ни пречи да бъдем щастливи. Не става въпрос да не обръщаме внимание на нуждите си, напротив. Става въпрос да се отпуснем и да повярваме в сърцето си,че светът не се върти около нас. Той просто се "върти" . И без нас:)
Вчера се ядосах за някаква глупост, но се "отрезвих" набързо, анализирах чувствата си и след като  отново наум си казах " Ох, горката аз и т.н.", веднага се контрирах " Човекът не може да движи тялото си и не се оплаква!!!!".
Разбира се, че трябва да обръщаме внимание на себе си и собствениге си желания и нужди. Тялото постоянно дава сигнали, че нещо не е наред и трябва да поспрем. Да се почиваме и да си доставяме удоволствие. Оплакването обаче, не ни помага, а само задълбочава нашия некомфорт.
Знаете ли, моята бременност мина тежко и постоянно бях " атакувана" психически, че изходът няма да е добър. " Изходът" от нея обаче е прекрасен и две години по-късно се сещам с усмивка, как човек е силен и физически и духом и реши ли, за него няма граници!
Оплакванията задълбочават "проблема". И дори той да е имагинерен, сътворен от нашите мисли, ако бъде "хранен" с постоянно негодувание и оплакване, той се превръща в реален. Защото при "добро желание" бесовете стават ежедневие и адът си го сътворяме първо в главите, а оттам и в живота.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…