За това как си минава живота...

Отдавна съм разбрала, че Животът е дар и ние трябва да го обгрижваме, да го ценим и да му се наслаждаваме. Животът ни се дава и ние трябва да си го заслужим. Всеки миг. Всяко вдишване. Всяко издишване. Тук сме с някаква цел. И винаги всичко си има причина.
Вярвам в Любовта! Вярвам в силата на мисълта! Вярвам и че на злото му трябва храна и ако я получи, ако за миг забравим, че на този свят сме дошли заради Радостта, нещата започват веднага да се пропукват, излизат от контрол и всичко може да се разложи...
Хората сме склонни да допускаме бесове в мислите си. А не бива! Всяка грозна мисъл, всяка завист или обида, всяка лъжа или измама води до разложение в живота ни. Не трябва да се караме с хората. Не обичам конфликти. Винаги съм си отстоявала позицията, но никога не съм вярвала в скандалите. Караниците не водят до нищо добро.
Съвсем различно е чувството, когато хората разговарят спокойно и без напрежение. Така не се обменя негативна енергия.
Разбира се, " войната" може и да е тиха, " студена" и  това за мен е по-лошо и от крещенето. Когато се премълчава истината, когато не се споделят нуждите и желанията навреме, конфликтът може да назрява дълго време. Вместо да бъде освободен, обаче той започва да се спотайва и да прогнива отношенията между хората. Когато се премълчава истината или нещата започнат да се наричат с измислени имена. Когато не се говори за дадени проблеми, когато хората започват да таят в себе си чувства и мисли, които ако не бъдат освободени навреме, могат да предизвикат в последствие вълна от недоволства и негативни ситуации.
Така животът на много хора си минава. В конфликти. Вместо в Любов. Жалко е, защото времето не се връща и често вместо да сме го прекарали в мир и хармония с най-близките си, ние отдаваме почит на бесове, които пускаме да "воюват" по между ни. Така животът си минава без да кажем на най-близките си, че ги обичаме и че са най-важни за нас.
На други хора пък животът им минава в работа. Е , няма как в днешно време. Нужно е. Да, нужно е да се работи, за да се живее, но не е нужно да се живее, за да се работи! Всички плащаме сметки, повечето плащаме и кредити...и за това трябва да се работи. Но това да си превърнеш работата в самоцел, това не го разбирам. Не че не си харесвам работата, напротив дори. Но след пет часа има толкова по-вълнуващи неща - да бъдеш със семейството си, да се сгушиш в любимите същества, да хапнеш пица, да прочетеш хубава книга, да слушаш любима музика, да гледаш до късно някой хубав филм, чаша червено вино, сладолед, шоколад, разходки, приятни разговори, спорт, йога,слънцето, небето, морето, планината, цветята.....Да изреждам ли още? И някои хора смятат, че това са глупости. Или че сега нямат време и че ще им се наслаждават утре. Ами, ако няма утре? И така животът си минава. Някои хора го пропускат.
Преди време имах една колежка, която все мрънкаше, че мъжа и бил мързелив. Една блага дума не я чух да казва за него. Човекът почина неочаквано от инфаркт. Господ да го прости! Жена му беше съсипана. Колкото и да предлагаш помощта си в такъв момент няма какво да се направи за мъката. Беше ми болно за нея и си мислих колко ли е жалко,ако наистина не са си говорили мило един на друг. Мислих си колко ли е жалко, ако вместо на Любовта си са дали път на недоволството. Незнам, това са мои разсъждения. Сигурна съм, обаче, че много хора правят така деня им да минава в караници и то в повечето случаи за незначителни неща и най-често с най-обичните си хора. И така животът си минава...
Аз за моя живот отдавна съм решила да не ми минава по този начин. Постоянно обгржвам семейството си, постоянно им показвам и казвам Любовта си, радвам се на слънцето, облаците, планината, морето, музиката, книгите, чашата си с кафе...Радвам, че съм жива! Животът е за това - да си го направим такъв, че да му се радваме♡
Жани

Коментари